Пред входа на музея израелският министър-председател Салмън и египетският посланик Нахас слязоха бързо от лимузината, пренебрегнаха официалния вход за посетители и влязоха през отворената до него портичка. Въпреки 72-годишната си възраст министър-председателят закрачи по бетонираната алея бързо и енергично като атлет. Египетският посланик и тримата бодигарда подтичваха задъхани след него.
Премиерът бе закъснял, и то много. Като политик, който се гордееше със своята точност, той винаги гледаше на мудността и закъсненията като на непростим грях. Срещата с посланика Нахас обаче беше продължила повече от очакваното. Салмън беше уверен, че целият му антураж от помощници и министри за срещата му в Кайро бяха вече на самолета и го чакаха. Това страшно го притесняваше. И въпреки това присъствието му тук беше наложително. Салмън предварително беше обещал да покаже на египетския посланик Музея с ръкописите от Мъртво море. За него това беше и въпрос на чест. Баща му беше един от откривателите на тези свитъци, както и един от организаторите на музея. Посланикът беше нов и все още не беше виждал свитъците, а Салмън изгаряше от желание да му ги покаже.
Министър-председателят понамали крачката.
— Предполагам, че сте запознат с историята, свързана с откритието на ръкописите?
— Да, чел съм за това — каза задъхвайки се посланик Нахас.
— Моят баща Ицхак е един от главните откриватели. В навечерието на гласуването в Организацията на обединените нации за разделянето на Палестина и последвалите сражения, баща ми придружил археолога Елизер Сукеник от Йерусалим до Витлеем, където един човек наскоро бил открил някакви свитъци. Било много, много опасно, но пътуването минало успешно. Древните пергаменти били закупени и сега са изложени тук, за да може целият свят да ги види. Тези документи са от преди около две хиляди години.
Салмън посочи към един от придружаващите ги помощници.
— Да отидем направо в музея. Тук през задната врата. Така ще имаме повече време за разглеждане. След това отиваме на летището и оттам — Кайро.
Вътре в Музея на ръкописите от Мъртво море Купър изтича към началото на тунела и силно изсвири три пъти. Последва трикратно ответно изсвирване на Куикс. Купър беше доволен. Всичко беше в ред и това беше сигналът за тръгване. Куикс с картечницата в ръка бързо дойде при него. Купър силно се провикна, за да заблуди вързаните на пода.
— Карлос каза да изчезваме оттук.
Купър, Куикс и останалите с претъпкани чанти се затичаха към вратата, която водеше към задния двор. Изведнъж, съвсем неочаквано, в коридора навлязоха хора — един, двама, трима, четирима, петима. Двама цивилни и трима в униформи, въоръжени. Купър забеляза уплашените им погледи и се сети, че той, Куикс и другите бяха все още с маските на лицата си, което явно ги издаваше като терористи.