Замисли се и за Вики. Колко ли дълго щеше да го чака, докато започне да се безпокои, да го потърси и да разбере, че е изчезнал. Помисли си какво тя би направила, когато разбере, че е изчезнал. Постави се на нейно място, за да помисли какво той би направил. Съмняваше се, че тя може да допусне въобще, че е отвлечен. Това е съвсем невероятно. Той е един обикновен човек, а не някаква видна личност.
Колата спря и загасиха двигателя. Ник се остави да го измъкнат навън. Заблъскаха го, както му се стори, по някакъв калдъръм и през нещо като праг. По промяната в температурата той разбра, че е в затворено помещение.
Помогнаха му да изкачи три каменни стъпала и го спряха. Изскърца врата. По меките килими под краката си разбра, че го избутаха през няколко стаи. Натиснаха го надолу, докато задникът му опря на един дървен стол. След което махнаха превръзката от очите му.
Ремзи очакваше, че светлината след продължителната тъмнина ще го заслепи, но преходът не се оказа такъв, защото от тъмнина той премина в нещо съвсем малко по-светло. Само една много слаба крушка в единия край на стаята хвърляше бледа светлинка. На нейната зловеща жълта светлинка Ремзи смътно видя пред себе си мъж, обкрачил обърнат с гръб стол и с нещо като усмивка на лицето. От двете му страни и зад него различи размазаните фигури на още три-четири човека. Отново погледна към седящия срещу него. Вероятно беше 30–35 годишен, с големи кестеняви очи, прав едър нос, хлътнали страни и месести устни. Кожата на лицето му бе леко виснала, като при пълен човек след отслабване.
Той заговори с обработен глас на чист английски с британски акцент.
— Добре дошли, мистър Ремзи. Надявам се, че не сме ви обезпокоили особено.
— Какво е това, шегички ли си правим? — запита Ремзи изненадан, че го назоваха по име.
— Едва ли е шега.
— Какво, по дяволите, става тук? Кой сте вие? Къде се намирам? Какво искате от мен?
— Ще отговарям на въпросите ви по ред. Най-напред позволете ми да се представя. Аз съм Илич Рамирес Санчес.
Ремзи се втрещи. Трескаво събра мислите си, за да си спомни. Карлос!
— Терориста, можете да прибавите. Карлос Терориста, както вие журналистите обичате да се изразявате.
Ремзи се втренчи във вечно търсения и преследван венецуелски убиец с огромно удивление.
— Какво, за бога, искате от мен?
— Да поговорим, ей тъй, просто да поговорим — каза Карлос.
На Ремзи дори не му се искаше да слуша.
— Ако търсите откуп или нещо подобно, сбъркали сте адреса. Аз съм обикновен вестникар, и то не от най-известните.
— Ние знаем кой сте и какъв сте.
— Още по-лошо. Какво бихте могли да искате от мен?
— Вече ви казах — спокойно отговори Карлос. — Реших, че е крайно време да си поприказваме с вас.
— За какво да приказваме?
— За мръсната ви работа в този отвратителен парцал Ню Йорк Рекърд.
Усмивката изчезна от миловидното му лице и мекият тон загрубя.
— Моята работа? — Ремзи беше озадачен.
— Вашите лъжи, мистър Брадшоу.
Ремзи зяпна от изненада.
— Брадшоу? Вие мислите, че аз съм Марк Брадшоу? Сбъркали сте. Съвсем сте се объркали. Та нали сам вие се обърнахте към мен с Ремзи. Вие знаете, че аз съм Ник Ремзи. — Помълча малко и добави неуверено: — Мога да го докажа. Ще ви покажа паспорта си.
— На паспорта всичко може да се напише. Ние самите имаме дузина паспорти с дузина имена. Както вие проучвате нас, така ние проучихме вас. Внимателно следяхме вашите разследвания, пътувания и репортажи. Имаме всички основания да вярваме, че вие наистина сте Марк Брадшоу — чакала-журналист, който приписа на мен всички терористични операции напоследък. Събра ми се много и аз реших да ви потърся сметка.
Ремзи още повече се обърка.
— Повярвайте ми, тези статии не съм ги писал аз.
— Така ли? — Карлос повиши глас. — Статиите излизат, появяват се като сензации, като изключителни репортажи във вашия вестник. Бързо плъзват по целия свят. Карлос снабдява с оръжия баските похитители на испанския крал. Карлос отвлича Генералния секретар на Обединените нации. Карлос открадва ръкописите от Мъртво море. Нито едно от тези не е мое дело. Нито едно не носи белезите на моите методи и стил. Нито веднъж не се постави смислено и разумно условие.
Журналистът заговори у Ремзи.
— А убийството на израелския министър-председател? Вие неведнъж сте взимали министри като заложници. Убивали сте.
— Аз нямам нищо общо с убийството на премиера на Израел — каза Карлос. — Само един глупак би се опитал да иска откуп и да поставя условия на държава, която няма да плати. Израел отказа и не прие условията за ръкописите от Мъртво море. Тази сутрин крадците са капитулирали и са върнали Свитъците. Казали на правителството да ги потърсят във варел за боклук, близо до пристанището Хайфа. Цялата тази работа носи белезите на палестинска операция. Но нито една от операциите не прилича на политически тероризъм. Мотивите на извършителите, които и да са те, със сигурност не са политически. Нито една от тези операции не е на Карлос. А Марк Брадшоу докладва, че всяка една от тях е ръководена от Карлос. Аз съм убеден, че вие сте Марк Брадшоу.