— Но от друга страна, ако уведомим полицията за местонахождението на Карлос и бандата и те ги задържат, Вики и аз можем да опишем всичко и да ви го пратим.
Настана тишина.
— Не, определено не — реши накрая Армстед. — Узнае ли полицията, всички ще узнаят. Изключителната сензация ще ни се изплъзне. Остави аз да се оправям с Карлос. Искам да бъда сигурен, че ще изпреварим другите. Имам свои лични връзки в Сюрте.
— Добре, оправяйте се сам — съгласи се Ремзи, — но действайте бързо и гледайте да изпреварите Карлос, той е голям хитрец.
— Не се безпокой! Остави го на мен.
— О’кей — съгласи се Ремзи малко неохотно. — Но има нещо, което аз на всяка цена трябва да направя. Ако Карлос се укрие…
— Казах ти, това е моя работа.
— Ако той успее да се укрие, както винаги е успявал, аз трябва да се свържа с Марк Брадшоу, трябва да му кажа какво го чака, ако още веднъж спомене името Карлос. Можете ли да ми кажете къде да потърся Брадшоу?
Отново настъпи мълчание. Ремзи и Виктория въпросително се спогледаха. Най-после Армстед заговори:
— Предпочитам да оставиш Брадшоу на мен, Карлос също.
— Ваша воля, сър.
— Ти и Виктория слезте долу и се почерпете за моя сметка. Заслужавате го. Върнете се в апартамента към… чакай да видя… колко е часът?… Към полунощ, по времето там. Аз ще ви се обадя с пълни инструкции за следващото ви назначение.
Виктория видя, че Ремзи окачи слушалката с досада и се приближи към него:
— Какво, Ник? Какво каза той?
— Армстед иска всичко да върши сам. Много държи на това. Явно има свои връзки в Сюрте. Страхува се, че ако отидем в полицията, може да осуетим сензационния му репортаж. Всичките му грижи и тревоги се свеждат до тези шибани репортажи.
— Аз единствено се безпокоя за теб — разпали се Виктория. — Игрите с Карлос са твърде опасни. Мисля, че трябва да отидем направо в полицията.
— И да се разделим с Рекърд — каза Ремзи ставайки. — Не, не така, Вики. Мисля, че трябва да го оставим сам да си играе играта и да му погледаме сеира.
— Това не ми харесва — възпротиви се Виктория.
— Трябва да му дадем тази възможност. Той ще ни се обади в полунощ. — Ремзи помогна на Виктория да стане. — Между другото, той настоя ние да слезем и да се почерпим за негова сметка.
— Не ми се пие — каза Виктория. — Гладна съм.
— Добре. Ти ще вечеряш, но аз трябва да пийна.
Тръгнаха. Виктория се спря на вратата.
— Ник, ти не ми каза. Какво каза Армстед за Брадшоу?
— Само това, че щял да се заеме с Брадшоу.
— Мислиш ли, че ще го направи?
Ремзи сви рамене:
— Защо пък не?
Тя излезе, изчака Ремзи да затвори вратата и тръгна след него към асансьора.
— Ник, аз искам да ти кажа нещо за този Брадшоу.
Ремзи проследи пристигането на асансьора, отвори вратата и покани Виктория да влезе.
— Друг път — каза той. — Да видим Армстед какво ще направи. Сега ти хапни, а на мен позволи да се почерпя.
Армстед дълго остана седнал на пода в апартамента на Ким Несбит. Втренчено гледаше масленозеления телефон и обмисляше разговора, който току-що бе провел с Ник Ремзи.
Излезе от кабинета си късно следобед и дойде тук в апартамента на Ким, защото беше почувствал внезапно желание да я обладае. За първи път от дни наред. Самочувствието му неимоверно порасна от всичките тези успехи. Беше доволен от себе си и особено го зарадва намека на Брус Хармстън, че списанието Тайм възнамерява да публикува статия за него и дори вече му определили време за специални снимки. Армстед искаше да отпразнува всичко това. Когато влезе в квартирата на Ким, той почувства лека тревога, защото тя спеше… или може би беше прекалила с алкохола. Състоянието й видимо не му хареса. Посред бял ден Ким се бе проснала в леглото все още по нощница. Русата й коса беше разчорлена. По клепачите й се стичаше размазан грим. Дишаше тежко и вонеше на уиски. Неприятното чувство обаче изчезна, щом погледът му попадна на разголеното й бедро. Предчувствието, че е съвсем гола под копринения пеньоар разгорещи още повече желанието му.
Събуди я трудно. Когато най-после се опомни, тя изскимтя от радост, че го вижда, хвърли се на врата му и силно го притисна към себе си. Страстната й прегръдка обещаваше нещо хубаво, много хубаво.
Армстед я остави да отиде в банята да се освежи, а той самият свали сакото си и започна да се съблича. В този момент телефонът в антрето иззвъня. Беше Хари Дайъц. Армстед нямаше желание да разговаря отново с Виктория Уестън, и то точно оттук, но спешността на повикването го принуди. Телефонира на Виктория в Париж, говори и с Ремзи.
И сега умуваше какво да направи.
Погледна към спалнята, за да провери дали Ким се е върнала от банята. Не, не беше. Доволен реши, че докато тя се оправи с къпането, гримирането, парфюмите и преобличането, той ще може да проведе още един телефонен разговор. Часовникът на ръката му показа, че Хари Дайъц беше все още в Шери Нидерланд. Да, тази работа трябваше да се свърши чрез Хари.