Отмятайки завивките, тя заопипва за ключа на нощната лампа. Запали и изскочи от леглото. Навлече роклята си, погледна се в огледалото, поприглади косата си и отиде във всекидневната. Прекоси покрай телевизора и бюрото и спря пред вратата на Ник. Поколеба се за миг. Може би пък той не е в състояние да я изслуша. Няма значение, майната му, каза си тя. Не можеше да отлага повече.
Потропа на вратата. Отговор не последва. Може би Ник вече беше заспал. Тя почука още веднъж по-силно.
Този път прозвуча познат фъфлещ глас „Флес“. Виктория отвори вратата и влезе в стаята. От двете страни на разхвърляното легло мъждукаха две лампи, но в стаята беше почти тъмно. Ник бе седнал до бюрото разсъблечен — само по бели гащета. Обърна се към нея.
Виктория леко възкликна, с намерение да се върне.
— О, извинявай, не знаех, че…
— Е, хайде, Вики, не виждаш мъж по гащи за пръв път — захили се той — мъж! Аз май не се показах такъв тези дни.
Тя остана на мястото си, загледана в него. Телосложението му противоречеше на ниското му самочувствие. Ник излъчваше мъжественост и сила. Косматите му гърди, прибраният корем и силните му бедра бяха несвойствени за един пияница.
Ник стана и усмихвайки се тръгна към нея, фъфлейки с надебеления си език.
— Искаш да пием по чашка?
— Не, благодаря, Ник. Аз всъщност исках да поговорим по една работа, преди да заминеш. Кога заминаваш?
— От хотела? В 11 часа.
Ник внимателно заобиколи леглото и седна на него, като продължи упорито да се взира в нея над чашата си.
— Май ще трябва да отложим разговора — каза Виктория с чувство на неудобство. — Ти по-добре да поспиш. Може би утре сутринта ще успеем да поговорим. Важно е!
— Не, Вики — каза Ремзи, слагайки чашата си върху мраморния плот на масата. — Нека поговорим сега. Аз отдавна се каня да поговоря с теб.
— Ако наистина имаш желание.
— Имам да ти казвам нещо много важно. — Ник тупна с ръка по леглото — Седни тук.
Виктория отиде до леглото и седна.
— О’кей, но нека започнем с моя разговор, после с твоя.
Ремзи вдигна замъгления си поглед към нея и разклати глава.
— Не, първи аз. Моето е по-важно. То е за нас. За нас е.
Тя го погледна в очите с любопитство.
— За нас — повтори Ник. — Аз нито веднъж не се опитах да те сваля, макар че с това лягах и ставах. През цялото време исках да го направя, но не го направих. Ще ти обясня…
— Не, не трябва, Ник.
— Трябва, щото…
Думите му звучаха развлечено и лениво, макар че правеше усилия да артикулира правилно.
— Бях ерген. Хлътнах по една жена преди шест-седем години. Тази близост ме плашеше, но тя също ме обикна, мислех си, де. Оженихме се и след това разбрах, че е била бременна от друг. Друг, в който тя наистина била влюбена. Той обаче не пожелал да узакони детето и тя решила да направи това с мен. Искаше ми се да убия или себе си или нея.
Виктория хвана ръцете му.
— Съжалявам, Ник.
— Стара история, но бъди спокойна, убити няма. Просто се разведох и я парясах. Заклех се никога да не се доверявам на жена. Никога да не се оставям да ме унижават. Това значеше самота. Потърсих утеха в пиенето и както виждаш — правя го успешно. Тук поне няма измама. Разбира се, нощни похождения не ми липсваха, но… само чукане, никакви обвързвания. Доверие вече нямах на никого. Не се влюбих нито в една… Но… срещнах теб.
Тя усети, че сърдечните й удари зачестиха.
— Любовта ми към теб ме плашеше — каза той. — Страхувах се да се доверя на жена, която ми е толкова скъпа…
— Ти ме цениш.
— Че как иначе, дявол да го вземе. Аз съм влюбен в теб, Вики и връщане няма.
— О, Ник!
Тя стана и се надвеси над него почти просълзена от вълнение. Потърси устните му и много, много пъти го целуна.
— Аз също се влюбих в теб от самото начало.
Той неловко я обгърна с ръце, сложи я на скута си и също я целуна.
— Вики, ела с мен в леглото.
Тя почувства вдървяването под себе си и приятна топлина се разля между бедрата й. Пое дъх и се опита да прикрие прекомерната си готовност.
— Аз… не мислех, че ти ще искаш…
Ник започна да я притегля към себе си на леглото:
— Сега, сега, мила моя.
— Да, сега. — Тя стана. — Чакай да отида най-напред до банята. Минутка само.
Изтича боса и се затвори в банята му. Съблече роклята през главата си. Цялата гореше и тръпнеше от вълнение. Той я обичаше! Той я желаеше! Не, от днес те никога няма да се разделят.
Погледна се в огледалото над умивалника и си помисли, че щеше да бъде по-добре, ако се беше гримирала, но в крайна сметка реши, че това няма значение, защото отражението в огледалото й хареса — съвършено изваяна млада жена, разцъфнала за любов. Тя също го желаеше. Не, тя нямаше да позволи вече нито секунда раздяла.