Притиснах дланта си още по-силно, усетих как зъбите й стържат зад устните, замислих се дали да не натисна още, докато не се появи кръв, кръв като онази, която плюеше горката Мора заради нея, но не го сторих. Отне й секунда да ме разпознае под каскета и мъжките дрехи, със скрита коса. Обаче виждах в погледа й, под меката светлина на догарящия огън в огнището, че се чуди не само защо съм тук, но и защо съм жива и здрава, вместо да си изкашлям дробовете. Сложих пръст на устните си и когато тя кимна, отместих дланта си. Тя се удържа да не попита: „Къде е завивката и защо не подейства?“.
Вместо това каза:
— Какво търсиш тук?
— Бягам, драга ми братовчедке.
Седнах на ръба на леглото, а тя се надигна, подпря се на възглавниците и ме загледа с ококорени очи, когато продължих:
— И ти ще ми помогнеш.
— Защо да го правя?
— Защото, Бриджид, и ти не искаш да се омъжа за Ейдън, точно колкото и аз не искам. — Скръстих ръце. — А и така е по-лесно, отколкото да се мъчиш да ме убиеш, не мислиш ли?
— Не съм искала да те убия…
— Дадох завивката на Мора.
Лицето й потрепера и ми се стори, че ще се разплаче. Тя няма причина да мрази Мора, която винаги се е държала мило с нея. Мора даваше на Бриджид първа да си избере от най-пресните бисквити в кухнята — когато по-късно й се оплаках, ми каза, че аз си живея в Бърлогата и винаги мога да си подбирам лакомствата, а Бриджид не е там през цялото време. Не можех ли да споделям, само за малко? Можех. И ето докъде ме докара.
— Открих я навреме. Добре е, общо взето. — Добре е, докато Ейдън не реши да попита къде съм.
— Нямаше да те убие — заяви тя отбранително.
— Може би, но аз съм млада. А Мора?
Поклатих глава. Почудих се доколко Бриджид е запозната с плановете на Ейдън и реших, че е точно колкото да му създава проблеми.
— Повярвай ми, Бриджид, не искаш ничия смърт да ти тежи на съвестта. А аз се кълна, че ще се върна да те тормозя.
— Е, ако някой ще… Аз… аз исках просто да се разболееш, да те заболи. Да ти дам урок — каза тя, а после попита: — Ифа знае ли?
Зяпнах я. А може би не знаеше почти нищо за плановете на Ейдън.
— Ифа е мъртва, Бриджид. Тя… тя почина сутринта, след като се върнахме в Гоблинова бърлога.
Тя на свой ред ме зяпна, шокирана. Брат й е дошъл в Бърлогата, без да й обясни защо. Поколебах се дали да й кажа как умря Ифа; реших, че е по-добре да не го правя.
— Но Ейдън все така иска да се ожени за мен.
— Естествено, че иска. — Тя тръсна рамене.
— Помогни ми да се измъкна и ще се отървеш от мен завинаги.
— Това звучи твърде добре, за да ти откажа — изстреля тя и внезапно ме засегна.
През последните няколко дни бях изгубила дядо си, бях погребала убитата си баба, бях открила, че мъртвите ми родители всъщност са живи и са ме зарязали, за да си платят дълга, бях оставила Мора и Малакай на произвола на съдбата и бях обещана на съпруг, за когото знаех, че иска да ме нарани. Нехайната жлъчна забележка на Бриджид ме прониза между ребрата, макар да си мислех, че тя не би могла да ме уязви.
— Защо? — извиках твърде високо, а после потиснах хлипанията си. — Защо ме мразиш толкова?
— Защото ти ме мразиш! Бяхме толкова близки, а после един ден… един ден майка каза, че не ми е позволено да ти ходя на гости и че не искаш да ме виждаш повече — изсъска ми тя, увила ръце около свитите си колене и стиснала юмруци. Лицето й беше почервеняло от гняв, но в очите й се виждаха сълзи.
Станах и се извърнах с гръб към нея, а после бързо вдигнах пуловера и ризата си, за да види какво ми е причинила Ифа. Някъде веднъж годишно нагласях две огледала в спалнята си и изучавах пейзажа на собствената си плът, за да видя дали се е променил. Бриджид рязко си пое дъх. Виждаше релефна плетеница от белези, странното бяло на издигната кожа, образувана при зарастването на дълбоки рани.
— Помниш ли Райън О'Миъра? Помниш ли, че ме беше целунал? Бях толкова развълнувана и ти казах… а ти си казала на Ифа… — Млъкнах и облизах устни. — Казала си на Ифа, а тя ми стори това, защото реши, че ще стана шафрантия като майка ми.
— Не… — Бриджид едва си пое дъх.
— Това крещеше по мен, докато ме биеше. Че съм най-обикновена пачавра, щом оставям някакво си псе да ме целуне.