Той вече беше обяснил на хората си, че съм загазила, нуждая се от помощта им и няма да създавам неприятности (поне така се надявахме и двамата). „Наричайте я Моли“, каза им — което не беше същото като да им каже името ми — и по усмивките и вдигнатите им вежди си личеше, че и те го знаят. Откликнаха с кимания и докосване на шапки, но не задаваха повече въпроси и се почудих колко ли често се случва да измъкват хора от затруднено положение. На част от мен й се прииска да се отпусне, но не можех да потисна чувството, че Ейдън ще пристигне след броени мигове; тилът ми гореше, сякаш усещах дъха му там, твърде близо.
Надявах се чувството да отслабне и няколко часа по-късно то вече беше само тихо жужене в ъгълчето на съзнанието ми. Два дорести коня вървяха отпред и ни теглеха; зад нас идваха красиво боядисаните фургони и каруци с останалите дванайсетима членове на трупата. Актьори, актриси, певци, жонгльори и клоуни, които имаха поне по още две роли — кочияш, готвачка, отговорник за реквизита, шивачка на костюмите, рисувач на декори, момче за всичко. Пътят не е толкова добре поддържан като тези в близост до градове и села. Лъкатушим през гора от дъбове и тисове, а в далечината се виждат множество проскубани храсталаци и се губят в сенките. Чуват се само птичи песни и от време на време лисиче скимтене, както и шумоленето на твари, подобни на язовци, но активни денем.
Вляво, между дърветата, виждам къща, или поне останките й. Покрай пътя напред има още сгради, до една разрушени. Повечето са обрасли с пълзящи растения, по стъпалата, верандите и нагоре по стените им са плъзнали високи треви, но гредите, които още се виждат тук-там, са черни като пепел. Елингъм забелязва погледа ми.
— Южноарф — казва. — Говори се, че един абат го опожарил, след като хората от града изгорили любовницата му като вещица.
Потръпвам.
— И никой не го е построил отново?
— Мястото е изоставено. Казват, че той сключил сделка никой да не оцелее. Казват още, че призраците останали дълги години, докато един ден не изчезнали и те. Обаче аз лично никога не съм виждал някой от тях, колкото и пъти да съм минавал оттук. — Той се усмихва. — Навярно се скриват, когато се зададем.
— Случвало ли се е да лагерувате тук?
Все така се взирам в руините. Стори ли ми се, че виждам валмо бяла мъглица да се скрива зад едно дърво? Или е просто въображението ми?
— О, не. Дори и да поисках, тези там? — Той посочва с палец през рамо към трупата. — Гарет никога няма да позволи. Пъзлив е като заек.
Мъжът, управляващ задния фургон, крясва нещо неприлично; не ни чува, но предполагам, че случката често се повтаря. Той знае, че щом Елингъм сочи така, думите му са придружени от обида.
Елингъм продължава:
— Първо минавах оттук с баща ми — той събра тая сбирщина, след като мама почина и него вече не го свърташе на едно място. Предполагам, че при мен е наследствено.
— Мислите ли някога да се установите? — Мисля си за Бриджид.
Той поклаща глава.
— Едва ли. Кой ще ги държи под око? — Отново палецът; отново ругатнята.
— Госпожице Моли, госпожице Моли! — Глас някъде иззад мен, наполовина мъжки, наполовина момчешки.
Поглеждам надолу и срещам сини очи; хлапакът, Бен, тича редом с нас. Веждите му се сключват по средата. Поднася ми диво цвете, искрящо пурпурно. Взимам го с усмивка.
— Благодаря.
Той офейква с пламнали бузи, обратно към един от другите фургони.
Елингъм изгрухтява от смях.
— Спечелили сте си едно сърце.
— Като стана дума, вие откога сте влюбен в братовчедка ми?
Той се стряска и докосвам леко ръката му, за да го успокоя.
Въздиша.
— Забелязахте, а?
— Само защото гледах внимателно, предполагам.
— Запознахме се преди четири години, при първото ми пътуване до Вълнобор без татко. Тогава бях малко по-голям от Бен сега, но не много. — Той отново се намръщва. — Познавах Ейдън от малко по-рано, когато беше различен — бяха приятели и с баща ми. Една вечер той доведе Бриджид в театъра и си помислих, че никога не съм виждал такава красавица.
Не казвам нищо; не помня време, когато Ейдън се е държал различно, но предполагам мъжете не се отнасят един с друг по същия начин, както с жените.
— Тогава не си казахме много, но се погрижих да се натъкна на нея на следващата сутрин. — Елингъм снишава глас. — Отложих заминаването ни с пет дни, обърках графика, но си струваше.