— И Ейдън не бива да знае?
— О, не. Даже когато бяхме приятели, дори тогава не би одобрил да ухажвам сестра му. — Той печално поклаща глава. — Вие помните ли? Времето, когато не беше като сега?
— Не — заявявам откровено. — Моето семейство… О'Мали са източникът, сърцевината, и всички издънки като Фицпатрик… не са същински О'Мали, нали разбирате? — от погледа му ми става ясно, че не. — Те са по-низши, ако ще и да имат повече пари от нас. Името, нали разбирате, то придава стойност и всички винаги са се старали онези без името О'Мали да чувстват липсата му. — Поклащам глава. — Глупаво е, знам, и е породило много неприязън. Опитвам се да кажа, че не бяхме близки.
— Но не сте ли се виждали с него и Бриджид като малки?
Пак поклащам глава.
— Много рядко. Или по-точно, с Бриджид за известно време, но… на баба ми не й хареса. — Стисвам устни при мисълта как Ифа е разрушила единственото ми приятелство. — Баба ми и дядо ми ме държаха много изолирана. Опитаха се да гарантират, че ще остана… неопорочена.
— И какво постигна това?
Сещам се за зеленоокия лакей.
— Доста по-малко, отколкото очакваха.
Той се засмива и продължавам:
— Ейдън изобщо не ми обръщаше внимание, докато не почина дядо ми… след това Ейдън и баба ми сключиха сделка. О.
За пръв път ме осенява, че може би само смъртта на Ошийн са чакали. Може би за това са се карали двамата с Ифа през последните му дни, когато чувах викове да ме заливат от кулата като вода, но не различавах думите. Може би дядо нямаше да ми каже, че сватбата би била за доброто на всички, защото точно той я е осуетявал…
— О.
Елингъм не забелязва, че съм се разсеяла, и продължава:
— Ейдън винаги е бил амбициозен, но дълго време с него беше весело, а беше и човек, на когото да разчиташ. Не прегазваше всичко и всички по пътя си, за да получи желаното.
— А после какво стана?
Мисълта, че Ейдън си е спечелил нечие приятелство и даже лоялност, без да плаща за тях, ми се струва нелепа. Но както сама казах на Елингъм, изобщо не познавах Ейдън преди всичко това, така че по-добре да го изслушам и да науча още.
— За пръв път забелязах промяната преди две години, когато се върнахме във Вълнобор за представление. Той дойде в театъра, както винаги, но не беше толкова дружелюбен. Не ме поздрави като стар другар, а все едно мислеше, че е нещо повече от мен. Говореше остро на сестра си и виждах, че и на нея не й харесва, не е свикнала. Когато по-късно попитах Бриджид какво е станало, тя каза, че бил направил голямо вложение и не вървяло добре. Бил под напрежение, така каза.
— А после?
— Като се върнахме на следващата година, Бриджид не беше по-щастлива. Каза, че финансовата му криза преминала, но само защото взел заем, а доколкото успявала да прецени, той му струвал повече, отколкото можел да си позволи. Бриджид го помолила да замине, да завърши девическо училище на някое място като Лоделан. — Елингъм облизва устни. — Той й казал, че нямало да ходи никъде, където не му е пред очите. И тя била разменна монета като всички на този свят и щял да я омъжи, когато можел да извлече най-голяма полза от това.
— От Бетани Лорънс ли е взел заема? — Мисля си за русата жена в театъра, за начина, по който се беше втренчила в мен. В Ейдън.
— Бриджид не знаеше със сигурност, но така предполагаше. Че онази жена му е предложила сделка и оттогава й е длъжник. — Той свива рамене. — Това промени живота на Бриджид, и то не към по-добро, и тя казва, че е изгубила брат си, въпреки че той още се разхожда из къщата, храни се с нея, говори й.
— Чудя се каква ли е била сделката? — Поглеждам го с любопитство.
Той се засмива.
— Откъде бих могъл да знам? Вие сте роднините. Помня само, че вече не искаше да пием по нещо в кръчмата, когато пристигнех. Тогава с Бриджид започнахме да се срещаме много по-тайно, защото на никого от двама ни не му се мислеше какво би сторил той, ако ни завари заедно, роднинството и приятелството настрана.
— И тя отказва да избяга с вас?
— Да, дали защото не може да понесе мисълта за живот като нищо и никаква пътуваща актриса, или защото Ейдън несъмнено ще я погне, не мога да кажа. — Той замлъква. — И май и не искам да разбирам.
— Защото ще погне вас, господин Елингъм, повярвайте ми.
За мен е важно той да знае истината, да не мисли лошо за Бриджид. Необяснимо мъчно ми е и за двама им. Обаче Елингъм не е приключил.
— Знам само, че откакто Бетани Лорънс пое Вълнобор, хазната на Ейдън прелива. Тая жена е опряла нож в гърлото на града; никаква стока не влиза или излиза, без тя да е получила своя дял… а праща и слугите си по света да се уверят, че получава дял от тъмните сделки и там.