— О.
— Другите може да знаят, довечера ще ги питам. — Той ми се усмихва. — Завоалирано.
Ухилвам се.
— Някой ще го знае, госпожице О'Мали, не се бойте.
Той е добър човек и ми е мъчно, че Бриджид не може да бъде с него.
16
Минават шест дни, докато стигнем Звънчедол. Пристигаме късно вечерта и лагеруваме на равна тревиста поляна в покрайнините на града. По пътя ни има много мънички селца и махали, но не са достатъчно големи да оправдаят ваденето на механичната певица от сандъка. Елингъм е напълно наясно, че един ден тя ще спре да работи. Не знае колко е стара или каквото и да било за вътрешното й устройство, защото никога не е бил достатъчно смел да я разглоби от страх, че няма да успее да я сглоби отново; само отваря вратичката на гърдите й и редовно бърше праха. Вместо това жителите на онези миниатюрни селища трябваше да се задоволят с песни и шеги в местното подобие на кръчма, както и с кратки сценки, които актьорите, изглежда, знаят наизуст. Оплаквания не е имало, защото всяко нещо е по-добре от нищо на местата, където хората през повечето време трябва да се развличат сами. Други хора, които пристигат с изричната цел да те забавляват? Това вече е нещо специално. Плащат на трупата с яйца и домашни хлябове, парчета плат и кълбета прежда, бързи поправки на обувки и шишенца с парфюми и лекарства. Всичко друго освен пари, но не по-малко ценно.
Не сме далеч от пристанището, където виждам фенерите, осветяващи доковете, а отраженията им във водата постоянно се разместват. Вивиан, жената с коса в бяло и червено (отговорничка за костюмите и готвачка), седи с мен до огъня и ми разказва за града. Родена е тук, но е заминала толкова отдавна, че вече няма къща или близки, които да посети.
— Градът е по-малък от Вълнобор, но се разпростира нашироко като голямо пристанище — казва тя, докато кърпи един от костюмите. — Виждаш ли светлините? — сочи вдясно от нас. — Къщите са плъзнали по хълмовете; има ферми и леярна, работилница за щавене на кожи, майстор на карети, дърводелци и дърворезбари; също и хан за онези, на които не им се слиза до града. На север е Пеещата скала.
— Какво е това?
— О, не се шляй нататък, там се събират сирените.
Преравям спомените си и откривам едно от предупрежденията на Мора: сирените не са създания, родени във водата, а загинали там. Убити девици и такива, отнели собствения си живот, до една злополучни в любовта. Някои не могат да продължат и остават във водния си гроб, превръщайки се в нещо друго, в злонамерени създания. Единствената им цел е да удавят и други. Казвам: „О“ и Вивиан разбира, че съм наясно.
Тук е по-добре организирано от Вълнобор, хвали се тя: кейовете се надзирават от стриктен началник на пристанището, а улиците се отдалечават от брега и лъкатушат, оформяйки мрежа. Единствената чудатост е Кварталът на лозите, изкуствен остров в центъра на града, където се намират величествените имения на най-заможните. Заобиколен е от канал с вода, отклонена от реката, и до него се стига само по шест хубави моста, всеки пазен от въоръжен стражар денем и нощем, за да се гарантира, че грешните хора няма да създават неприятности на по-висшестоящите.
Елингъм е взел Бен, който ми подаряваше по едно полско цвете всеки ден и чиито длани са космати, а показалците са по-дълги от средните пръсти, да посетят собственика на театър „Ида“, където скоро ще се установят за осем седмици. Той не е точно в Квартала на лозите, но е на хвърлей камък от един от мостовете, което го превръща в едно от местата, където богатите и бедните могат да общуват, ако пожелаят. Елингъм ми разказа, че обучава Бен да застане начело на трупата един ден — в далечното бъдеще, — когато самият Орин реши, че му стига толкова. Бен е добро момче, винаги бърза да те разсмее и да подаде ръка за помощ. Всички останали се разпръснаха да намерят собствени развлечения, защото от утре започват представленията, с които ще си изкарват прехраната. Тази вечер е отредена за почивка и е последната ми нощ с тях.
Можех да тръгна с другите и да се насладя на вечеря в кръчмата и на компанията им. Можех да се отбия в някой от по-изисканите бордеи за жени клиенти в далечния край на Звънчедол — където мъжете са красавци и правят, каквото им се каже (сподели ми Вивиан със замечтан тон). Но вместо това реших да остана с Вивиан, която знае много и е добра компания и която ми поверяваше по-леките кърпения, за да върша нещо полезно. Елингъм отказва да приеме каквото и да било от мен, колкото и да настоявам.