Фаулър седеше в един стол от шестнадесети век и наблюдаваше служителите от протокола. Те се щураха наоколо като фазани, които не можеха да решат дали да летят, или да вървят. Хората обикновено си мислеха, че подобни церемонии протичат гладко, защото всеки детайл е предварително планиран от опитни режисьори. Но Фаулър знаеше, че съвсем не е така. Ако имаше достатъчно време — да речем, няколко месеца, — нещата сигурно щяха да протекат гладко. Но тази среща трябваше да се проведе само с няколкодневна подготовка и служителите от протокола все още не бяха решили кой е най-старшият измежду тях самите. Изненадващо най-спокойни се оказаха руснакът и швейцарецът. Пред очите на американския президент те бързо се наговориха и представиха плана си — какъвто и да бе той — пред другите. След това с общи усилия го приведоха в действие. „Приличат на футболен отбор“ — помисли си президентът. Представителят на Ватикана бе ТВЪрде стар за тази работа. Човекът — „епископ — помисли си Фаулър — или може би монсиньор“ — бе над шестдесетгодишен и страдаше от прекомерна възбуда, която можеше да го убие. Най-накрая руснакът го дръпна настрана и му поговори две минути. Последваха кимвания, ръкостискания и хората започнаха да действат така, сякаш имат обща цел. Фаулър реши, че трябва да научи името на руснака. Той явно бе истински професионалист. Президентът загледа спектакъла с интерес и това го освободи от излишното напрежение.
„Всичко отне само пет минути, което само по себе си е чудо“ — помисли си Фаулър, сдържайки усмивката си. Най-накрая различните държавни глави станаха от столовете си, повикани като сватбари от нервната бъдеща тъща, и се подредиха на посочените им места. Последваха нови, по-малко сърдечни ръкостискания и шеги, които останаха без превод. Кралят на Сауни ска Арабия изглеждаше сърдит от закъснението. „Сигурно е прав“ — помнели си Фаулър. Мисълта на краля вероятно бе заета с други проблеми. Вече на три пъти го бяха заплашвали с убийство. Но Боб Фаулър забеляза, че по лицето му няма и следа от страх. Можеше и да страда от липса на чувство за хумор, но притежаваше търпеливостта, куража… и изискаността — призна си президентът, — които подобаваха на титлата му. Именно той пръв се бе съгласил със споразумението след двучасов разговор с Райън. Това не бе зле, нали? Заел мястото на Чарли Алден, Райън без всякаква подготовка бе изпълнил мисията си чудесно. При тази мисъл президентът се намръщи. Бе си позволил да забрави лудешките маневри, предхождащи успеха. Скот Адлер в Москва, Рим и Ерусалим и Джак Райън в Рим и Рияд. Бяха се справили отлично, но въпреки това нямаше да получат нищо. „Такива са законите на историята“ — заключи президентът Фаулър. Ако искаха ЗАСЛУГИ, трябваше да заемат неговото място.
Облечените в ливреи швейцарски гвардейци отвориха огромните бронзови врати, през които влезе внушителното тяло на кардинал Джовани д’Антонио. Ослепителните прожектори на телевизионните камери оформиха около главата му ореол, от който президентът на Съединените американски щати едва не се разсмя. Церемонията започна.
„Който и да е измислил това нещо — помисли си Гусн, — знае как да предпазва чупливи предмети при удар.“ Но все пак бе странно. Израелската екипировка винаги бе деликатна — не, грешка. Израелците бяха умни, продуктивни и елегантни инженери. Правеха уредите си точно толкова здрави, колкото трябваше. Ни повече, ни по-малко. Дори и най-обикновените им двигатели демонстрираха предвидливост и педантично майсторство. Но това… това нещо не бе изпипано както трябва. То бе набързо проектирано и сглобено. Всъщност направо си беше грубо. Фактът само улесняваше Гусн. Разглобяването ставаше по-лесно. Никой не бе помислил да инсталира самовзривяващо се устройство, което го притесняваше най-много. А ционистите бяха дяволски умели при монтирането на подобни устройства! Преди пет месеца Гусн едва не намери смъртта си при разглобяване на поредната бомба. Но тук самовзривяващо се устройство липсваше. Болтовете, поддържащи цилиндъра, вече поддаваха, но все още бяха стегнати здраво. Значи просто трябваше да намери по-голям гаечен ключ. Той смаза всички болтове с масльонката и след петнадесет минути и две цигари се зае с тях. Първите завъртания се оказаха трудни, но постепенно болтът се разхлаби и Гусн го разви. Оставаха още пет.