Предварителната информация представляваше неколкоминутен запис от последното заседание на японското правителство. На него се чуваха всяка дума, всяко покашляне, всяко потропване. Ако не друго, то лентата бе отличен материал за психологически анализ. Репликите, разменяни по време на заседанията, можеха да покажат на американските психолози начина на мислене и вземане на решения на японското правителство. Такава информация се получаваше често, но не се потвърждаваше почти никога.
— Да, доста е добра, особено думите им по адрес на президента. За тях не докладвах. Няма смисъл да го ядосваме точно сега. Добре, операцията е одобрена, Джак. Как ще постъпим?
— Избрали сме кодовото име МУСАШИ. Между другото, така се е казвал известен самурай, майстор на боя с мечове. Операцията ще се нарича НИИТАКА. Използваме японски имена по разбираеми причини. — Джак реши да обясни. Въпреки че Кабът бе умен, той нямаше голям опит в разузнаването. — Ако случайно отнякъде изтече информация, искаме да оставим впечатлението, че източникът ни е японски, а не руски. Кодовите имена не трябва да напускат сградата. За външни лица, които евентуално могат да бъдат посветени в операцията, ще използваме други названия. Те ще бъдат вкарани в компютър и ще се сменят всеки месец.
— А как се казва агентът всъщност?
— Изборът е твой, шефе. Имаш право да го знаеш. Нарочно не ти го казах досега. Исках картината да ти е напълно ясна. Погледнато в исторически план, съществува равновесие. Половината директори искат да знаят истинските имена на агентите, а другата половина — не. Принцип в разузнаването е, че колкото по-малко хора знаят за операцията, толкова по-малък е рискът от провал. Адмирал Гриър твърдеше, че първият закон на разузнавателните операции е: „Вероятността за провал на операцията е равна на квадрата от броя на хората, знаещи за нея.“ Изборът е ваш, сър.
Кабът кимна замислено. Реши да спечели време.
— Ти обичаше Гриър, нали?
— Като баща, сър. След като загубих баща си в една самолетна катастрофа, адмиралът сякаш ме осинови. — „По-скоро аз го нарочих за баща“, помисли си Райън. — Може би ще искате да помислите повече за МУСАШИ.
— А ако Белият дом поиска да узнае подробностите? — попита Кабът.
— Директоре, въпреки мнението на МУСАШИ шефовете на КГБ ще сметнат постъпката му за държавна измяна, за която там наказват със смърт. Нармонов е добър човек и тъй нататък, но ние знаем, че руснаците са екзекутирали най-малко четиридесет човека по обвинение в шпионаж. В това число ГОЛЯМА ШАПКА, ПЪТЕШЕСТВЕНИК и един човек на име Толкачев. За нас всички те бяха безценни агенти. И в трите случая се опитахме да направим размяна, но те вече бяха мъртви още преди преговорите да са започнали. Апелационните съдилища в Съветския съюз май работят по доста съкратена процедура — обясни Райън. — С две думи, сър, ако този човек бъде разкрит, просто ще получи куршум в главата. Ето защо сме толкова взискателни по отношение самоличността на агентите. Ако объркаме нещо, човекът умира. Тук няма „гласност“. Повечето президенти добре разбират това. И още едно нещо.
— Да?
— Агентът ни каза и нещо друго. Иска всичките му рапорти да бъдат приемани лично, а не по телефона или чрез друго средство. Ако не се съгласим, той няма да играе с нас. Добре, от техническа гледна точка няма проблеми. Искането не е необичайно за агенти от такъв калибър. Освен това същността на информацията не изисква спешно предаване. Между Съединените щати и Япония има ежедневна връзка по въздуха. Самолетите на „Юнайтед еърлайнз“, „Норт уест еърлайнз“ и Японската национална авиокомпания кацат направо на международното летище „Дълес“
— Но… — намръщи се Кабът.
— Да — кимна Джак. — Той не се доверява на секретната ни свръзка. Това ме плаши.
— Нали не мислиш, че…
— Не знам. През последните години нямаме особени успехи в разчитането на съветските шифри. Агенцията за национална сигурност смята, че и те имат същите проблеми с нашите. Но подобни предположения са опасни. И преди сме получавали сигнали, че връзките ни не са напълно сигурни, но това сведение идва от много висш служител. Смятам, че трябва сериозно да се замислим.
— Каква опасност може да донесе подобно проникване?
— Огромна — отвърна лаконично Джак. — Директоре, по понятни причини разполагаме с многобройни системи за свръзка. На долния етаж се намира МЕРКУРИЙ, който обслужва нашите нужди. Останалата част от правителството използва главно Агенцията за национална сигурност. Системите на Уокър и Пелтън се провалиха доста отдавна. Генерал Олсън във форт „Мийд“ твърди, че вече са превъзмогнали неудачите и единствено финансови затруднения им пречат да внедрят системата СТЕП, над която работят от толкова време. Можем още веднъж да предупредим Агенцията за национална сигурност, макар че те сигурно отново няма да ни обърнат внимание. Мисля, че от наша страна трябва да бъдат предприети действия. Като за начало, сър, е добре да преразгледаме МЕРКУРИЙ.