— Тревожиш се като баба! Ако израелците бяха толкова умни, отдавна да си мъртъв, пък и командирът заедно с теб!
Тъмнината пречеше на Ибрахим да види изражението на шефа на охраната, но за сметка на това усети гневните вълни, които напираха в гърдите на стария и опитен боец.
— Ще видим какво ще заповяда командирът!
— Какво става тук? — появи се Куати на вратата с все още разпасана риза.
— Ще те закарам лично, командире. Няма нужда от охрана.
— Както кажеш, Ибрахим.
Куати се качи в джипа и Гусн подкара пред изумените погледи на охраната.
— За какво точно става въпрос?
— Оказа се, че не е електронно устройство, а бомба — отвърна инженерът.
— Е, и? Намирали сме толкова много бомби. Какво й е по-особеното на тази?
— По-лесно е да ти я покажа, отколкото да обяснявам — каза Гусн, като караше бързо и не откъсваше поглед от пътя. — Ако след като свършим, все още си мислиш, че съм ти изгубил времето, можеш спокойно да ме застреляш.
Куати учудено обърна глава. Всъщност тази мисъл вече му бе хрумнала, но той бе твърде опитен командир, за да убива хората си. Гусн определено не се отличаваше с бойни качества, но бе експерт в областта си. Командирът издържа останалата част от пътя, без да продума. Молеше се само лекарствата, които бе взел, да му позволят да яде. Грешка, да задържат в стомаха му погълнатата вече храна.
След петнадесет минути Гусн спря джипа на около петдесет метра от работилницата си и поведе командира по заобиколен път. Куати вече бе напълно объркан и доста нервен. Когато лампите светнаха, той видя корпуса на бомбата.
— Е, и какво?
— Ела тук — поведе го Гусн към ъгъла. Той се наведе и отмести кутията с инструменти. — Гледай!
— Какво е това?
Приличаше на малко оръдейно гюле. Просто метална сфера. Гусн, изглежда, се забавляваше. Куати се разгневи, но гневът му премина почти веднага.
— Това е плутоний.
Главата на командира отскочи назад, сякаш бе на пружини. — Какво? Какво си…
Гусн хвана ръката му и заговори бавно и успокоително:
— Това, което знам със сигурност, командире, е, че пред себе си имаш част от експлозивното устройство на атомна бомба. Израелска атомна бомба.
— Невъзможно! — прошепна Куати.
— Пипни го — предложи Гусн.
Командирът се наведе и докосна сферата с пръст.
— Топла е, защо?
— От разпадането на алфа частиците. Форма на радиация, която не е опасна. Във всеки случай не и тук. Това е плутоний, част от експлозивното устройство на атомна бомба. Не може да бъде нищо друго.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Убеден съм. Не може да бъде нищо друго. — Гусн се приближи до корпуса на бомбата. — Тези — вдигна той някакви малки части от електронно устройство — приличат на стъклени паяци, нали? Наричат се криптонови превключватели. Изпълняват функцията си със съвършена прецизност, а тя е необходима за едно-единствено устройство в бомбата. А това са активни експлозивни блокчета. Забележи, че някои от тях са петоъгълни, а други — шестоъгълни. Те имат задачата да придават точно определена форма. Трябва да бъде постигната идеална експлозивна сфера Подобно устройство е и РПГ, но тук силата е насочена навътре. Експлозивните блокчета са предназначени да смачкат онази сфера до размерите на орех.
— Но тя е метална. Това е невъзможно.
— Командире, наистина нямам необходимите по този въпрос знания, но поне това знам. Когато експлозивите се задействат, те смачкват сферата навътре, сякаш е гумена. Възможно е! Нали знаеш какво става, когато РПГ се удари в бронята на танка? Тук има достатъчно експлозив поне за сто РПГ-та. Те действат точно така, както ти казах. Когато сферата се свие, близостта на атомите поражда верижна ядрена реакция. Мисли, командире.
„Бомбата е паднала в градината на стареца през първия ден от Октомврийската война. Израелците са се уплашили от мощността на сирийската атака, а ефективността на руските ракети ги е изумила. Самолетът е бил свален и бомбата е паднала. Точните обстоятелства не са от значение. Важното е, Исмаил, че ние притежаваме частите на атомна бомба.“
Гусн извади нова цигара и я запали.
— Можеш ли…
— Вероятно — отвърна инженерът.
Лицето на Куати се проясни и болката, която го тормозеше повече от месец, изчезна.
— Аллах наистина е милостив.
— Милостив е. Командире, трябва да обмислим всичко много внимателно и много сериозно. Що се отнася до секретността…
Куати кимна.
— Да. Добре направи, че ме доведе тук сам. За това не можем да се доверим на никого… на никого… — Куати остави думите му да заглъхнат и се обърна към другаря си: — Какво ще ти трябва?
— На първо време информация, командире. Книги. И знаеш ли къде трябва да отида за тях?