— Русия?
Гусн поклати глава.
— Израел, командире. Къде другаде?
Конгресменът Ал Трент се срещна с Райън в заседателната зала на една от комисиите. Тя се използваше само за закрити заседания и всеки ден я пръскаха за дървеници.
— Как е животът, Джак? — попита Трент.
— Нямам големи оплаквания, Ал. Президентът имаше хубав ден.
— Наистина. Всъщност това се отнася за целия свят. Страната ти дължи благодарности, доктор Райън.
— Нека никой да не разбере за това — усмихна се иронично Джак.
— Такива са правилата на играта. Мислех, че вече си свикнал с тях. И така, какво те носи насам без предупреждение?
— Започнахме нова операция. Казва се НИИТАКА.
Райън обясни същността в продължение на няколко минути. По-късно трябваше да представи и документация. Засега обаче съобщението за започването и целта й бяха достатъчни.
— Един милион долара месечно. Само това ли иска? — засмя се гръмко Трент.
— Директорът бе ужасен — осведоми го Джак.
— Винаги съм харесвал Маркъс, но той е доста стиснато копеле. В комисията имаме двама японофили, Джак. Доста трудничко ще ги привлечем за каузата.
— С теб стават трима.
Трент се обиди.
— Аз японофил? Само защото в района ми има две телевизионни фабрики и защото директорът на автомобилния завод уволни половината си персонал? Защо, по дяволите, трябва да му се карам за това? Дай да видя документите от заседанието на японското правителство — нареди конгресменът.
Райън отвори куфарчето си.
— Не можеш да ги преснимаш и да ги цитираш. Виж, Ал, това е дългосрочна операция и…
— Джак, да не мислиш, че съм хванат от гората? Ти май си се превърнал в някакъв мрачен мухльо. Какво ти става?
— Много работа — обясни Джак и му поднесе доклада.
Ал Трент четеше бързо. Всъщност той направо препускаше из страниците. Лицето му остана безизразно и той се превърна в това, което всъщност бе — студен и пресметлив политик. Убежденията му клоняха наляво, но за разлика от съмишлениците си той не им позволяваше да вземат връх над разума. Пазеше страстите за пленарната зала и за леглото у дома си. Навсякъде другаде бе вледеняващо практичен.
— Ако види това, Фаулър ще подскочи като ужилен. Японците са най-високомерните хора. Чувал ли си друг път подобно нещо? — попита Трент.
— Само по време на политически спорове. Аз също се изненадах от езика им, но той сигурно е свързан с културата, не мислиш ли?
Конгресменът бързо вдигна поглед.
— Така е. Под добрите им обноски може би се крият диви и необуздани хора. Нещо като британците, но тези приличат направо на зоологическа градина… За бога, Джак, това е скандално. Кой го е вербувал?
— Както обикновено. Появил се е на няколко приема, шефът на станция Токио чул слуховете и изчакал малко, преди да направи хода си. Руснакът му е предал материалите и е казал условията си.
— А защо операцията се казва НИИТАКА? Май съм чувал това име и преди.
— Аз го избрах. Когато японските части са напредвали към Пърл Харбър, кодовият сигнал за начало на операцията е бил: „Изкачете връх Ниитака.“ Не забравяй, че ти си единственият човек в сградата, който знае тази дума. В случая ще приложим едномесечна смяна на кодовите имена. Фактът, че прибягваме до тази процедура, красноречиво говори за важността на операцията.
— Добре — съгласи се Трент. — Ами ако човекът се окаже провокатор?
— И това ни мина през главите. Възможно е, но не е за вярване. Ако КГБ се реши на такава стъпка, това ще означава нарушаване на правилата. Поне на установените досега.
— Чакай малко — каза Трент, докато дочиташе последната страница. — Какво, по дяволите, е това със сигурността на връзките?
— Доста страшничко звучи, а? — Райън му обясни плана си.
— Петдесет милиона. Сигурен ли си?
— Това е само цената на подготвителните работи. После трябва да се обучават нови специалисти. Годишната сума за поддръжка след започване на експлоатацията ще възлиза на около петнадесет милиона долара.
— Всъщност звучи разумно — поклати глава Трент. — Агенцията за национална сигурност иска доста повече за обновяване на системата си.
— Да, но те имат много голяма инфраструктура. Цифрите, които ти цитирах, са окончателни. МЕРКУРИЙ е доста малка система.
— В какъв срок искаш да се занимаем с проблема?
Трент знаеше, че Райън иска твърди суми от бюджета. „Това сигурно му е наследство от бизнеса — помисли си Ал. — Нещо, което повечето държавни служители не са опитвали.“
— Ако стане за една седмица, ще е чудесно, сър.
Трент кимна.
— Ще видя какво мога да направя. Разбира се, искаш всичко да е скрито-покрито, нали?