— Какво, по дяволите, означава това… — изръмжа помощникът към Рикс.
— Сигурно някой тъпанар от работниците в доковете е забравил инструментите си в цистерните за баласт. Един приятел имаше такъв случай. — Рикс бе достатъчно ядосан, но в крайна сметка, ако щеше да има инцидент, то по-добре да се случи сега. — Когато достигнем горния слой, искам да поемем северен курс и да изясним причината.
— На ваше място бих изчакал, сър. Знаем къде е конвергентната зона. Нека обектът се измъкне от нея, и тогава ще можем да маневрираме, без да ни чува. Нека си помисли, че сме излезли от обсега му, преди да сме започнали да си играем игрички. Той вероятно смята, че още не сме го прехванали. Ако започнем да маневрираме усилено, сами проваляме шансовете си.
Рикс се замисли.
— Не. С изчезването на шума в кърмата вероятно вече ни е изгубил. Когато се изкачим в горния слой, ще се смесим с шумовете от повърхността и ще можем свободно да маневрираме. Сонарът му не е чак толкова добър Той просто е подушил нещо, без да знае какво. По този начин можем да увеличим дистанцията между нас.
— Ясно, сър — отвърна безстрастно помощник-капитанът. „Мейн“ застана успоредно на морското равнище на дълбочина тридесет метра. Тя вече бе доста над границата, деляща сравнително топлата вода на повърхността от дълбоките ледени води. Тази граница драстично променяше акустиката и Рикс прецени, че „Акула“ вече е изгубила всякакъв шанс да го засече.
— „Сонар“ вика „Контрол“. Контактът със „Сиера“-5 е прекъснат.
— Много добре. Аз поемам командването — обяви Рикс.
— Капитанът поема командването — повтори дежурният офицер.
— Рул десет градуса наляво. Нов курс три-пет-нула.
— Рул десет градуса наляво, прието. Нов курс три-пет-нула. Сър, рулят е с десет градуса наляво.
— Много добре. „Машинно“, тук капитанът. Увеличете скоростта на десет възела.
— „Машинно“, прието. Увеличаваме скоростта на десет възела.
„Мейн“ пое курс на север със скорост десет възела. На хидроакустиците им бяха необходими десет минути, за да се пригодят към новите условия. През това време американската подводница сякаш бе сляпа.
— Капитане, тук секторът за управление. Шумът се появи отново — обяви дежурният офицер.
— Намали на пет възела. Пълен напред с една трета.
— Пълен напред с една трета, прието. Сър, „Машинно“ потвърждава пълен напред с една трета.
— Много добре. Какво става с шума в сектора за управление?
— Все още го чуваме, сър.
— Ще изчакаме минута — обади се отново Рикс. — „Сонар“, тук капитанът. Нещо ново за „Сиера“-5?
— Съвсем не, сър. Контактът липсва.
Рикс бавно отпиваше от кафето си, без да откъсва поглед от часовника, докато не изминаха три минути.
— „Контрол“ вика „Машинно“. Какво става с шума?
— Без промяна, сър. Все още е тук.
— По дяволите. Помощник, намали скоростта с още един възел.
Клагет изпълни заповедта. Той разбра, че капитанът губи контрол над положението. Това бе лошо. Изминаха нови десет минути. Тревожният шум от кърмата намаля, но не изчезна.
— „Сонар“ до „Контрол“! Установен контакт на нула-едно-пет. Появи се изневиделица. Това е „Сиера“-5, сър. Подводницата със сигурност е от клас „Акула“. „Адмирал Лунин“. Оценявам контакта като директен. Корпусът й е леко наклонен. Вероятно току-що е навлязла в горния слой.
— Прехванала ли ни е?
— Твърде възможно, сър — отвърна операторът на сонара.
— Стоп! — извика нечий глас. Ескадреният командир Манкузо влезе в стаята. — Добре, спираме тренировката на този етап. Моля, офицерите да ме последват.
Когато лампите светнаха, всички въздъхнаха облекчено. Стаята се намираше в голяма квадратна сграда, която въобще не приличаше на подводница, въпреки че останалите й помещения абсолютно точно възпроизвеждаха важните отделения на лодките от клас „Охайо“. Манкузо поведе офицерите от атакуващия отсек към залата за разбор и затвори вратата след себе си.
— Лоша тактическа грешка, капитане. — Дипломацията не бе силната страна на Барт Манкузо. — Помощник-капитан, какъв съвет дадохте на командира си? — Клагет го повтори дума по дума. — Капитане, защо отхвърлихте това предложение?
— Сър, прецених, че акустичните ни предимства позволяват да го направим по този начин, така че да се отдалечим от целта.
— Уоли? — обърна се Манкузо към командира на Синия екипаж Уоли Чембърс, който бе на път да стане капитан на подводницата „Кий Уест“.
Чембърс бе работил и под ръководството на Манкузо на „Далас“. Той имаше всички качества да стане чудесен командир и току-що го бе доказал.
— Беше лесно предвидимо, капитане. Още повече че след като запазихте курса и променихте дълбочината, шумът ви достигна до мен. А прекъсващите сигнали, които прехванахме, със сигурност идваха от подводница. Щеше да бъде по-добре леко да повдигнете носа си, за да запазите дълбочината и да намалите скоростта. До този момент сведенията ми бяха доста мъгляви. Ако не бяхте увеличили скоростта си, никога нямаше да ви прехвана и идентифицирам. Но вие постъпихте точно обратното. Тогава забелязах излизането ви в горния слой, установих конвергентната зона и се промуших под вас. Капитане, не знаех, че сте наблизо, докато сам не ми подсказахте. Но вие направихте и нещо повече — позволихте ми да се приближа. Шумът от повърхността бе сравнително слаб и аз ви прехванах на около двадесет и шест хиляди метра от себе си. Чувах ви, без вие да можете да ме чуете. Остана ми само бързо да се приближа до вас и да ви хвана на мушка. Направо ви наврях в ъгъла.