Детективът излезе от затвора и се насочи към колата си. Не искаше да е наблизо, когато охраната открие трупа. Случаят бе приключен.
— Хей, човече.
— Марвин. Чух, че добре се справяш с оръжието — каза Гусн на приятеля си.
— Лесна работа, човече. Аз стрелям още от дете. В моя край така си осигуряваме прехраната.
— Успял си да надминеш дори и най-добрия ни инструктор — възрази инженерът.
— Мишените ви са доста по-големи от заек, пък и не бягат. По дяволите, та аз застрелвах бягащите дългоушковци с двадесет и две милиметров пистолет. Ако трябва да убиваш прехраната си, доста бързо ще се научиш да стреляш точно, братче. Какво става с онази бомба? — попита Марвин Ръсел.
— Много труд за нищо — отвърна Гусн.
— Е, от цялата електроника все ще успееш да сглобиш едно радио — предположи американецът.
— Или нещо друго полезно.
10.
ПОСЛЕДНИ СПИРКИ
Полетът на запад е винаги по-лесен от този на изток. Човешкият организъм по-лесно се приспособява към по-дълъг, отколкото към по-къс ден. Доброто вино и храна също помагат. Самолет номер едно разполагаше с обширна съвещателна зала, която можеше да се използва и по различни други поводи. Тази вечер задачата й бе да послужи като гостна за вечерята на висши служители от администрацията и избрани представители на пресата. Както обикновено храната бе превъзходна. Самолет номер едно сигурно е единственият в света, който сервира повече от лека вечеря. Стюардите му всекидневно набавят пресни продукти, готвени при скорост шестстотин възела на височина единадесет хиляди метра. Готвачите му пък след напускане на армията често започват работа в елитни клубове и изискани ресторанти. Готвенето за президента на Съединените щати е добра препоръка.
Тази вечер виното бе доставено от Ню Йорк. Чудесно розово „Шабли“, което президентът обичаше да опитва, когато не пие бира. Самолетът разполагаше с три каси от него. Двама сержанти с бели униформи се грижеха чашите да не остават празни по време на вечерята. Атмосферата бе спокойна, а разговорите — дружески. Въпреки това всеки от журналистите се съобразяваше с правилото: „Мери си приказките или друг път няма да вечеряш тук.“
— И така, господин президент — обади се кореспондентът на „Ню Йорк Таймс“, — кога според вас ще започнат действията по осъществяването на договора?
— Вече са започнали. В момента в Ерусалим пристигат войници от швейцарската армия, които ще поемат нещата в свои ръце. Министърът на отбраната Банкър също е в Израел, за да уточни пристигането на американските части в района. Всъщност очакваме нещата да се задвижат за около две седмици.
— А хората, които ще трябва да напуснат домовете си? — допълни въпроса на колегата си един журналист от „Чикаго Трибюн“.
— Това, разбира се, е твърде голямо неудобство, но с наша помощ новите жилища ще бъдат построени доста бързо. Израелците поискаха и ще получат кредит за закупуване на строителни материали, произведени в Америка. Освен това ще поемем изграждането на такава фабрика в Израел, за да могат да продължат строителството по-лесно. Ще се наложи да бъдат преместени хиляди хора. Вече полагаме всички усилия, за да сведем неприятностите им до минимум.
— В същото време — намеси се Лиз Елиът — да не забравяме, че жизненият стандарт не се изчерпва с покрив над главата. Мирът си има цена, но плащането й носи печалби. Тези хора за пръв път в живота си ще се почувстват истински сигурни и спокойни.
— Извинете ме, господин президент — каза кореспондентът на „Трибюн“ с вдигната чаша. — Думите ми не бяха отправени като критика. Мисля, никой няма да възрази, че договорът е дар Божи. — Хората около масата закимаха с глави. — Осъществяването му е важна част и читателите ни ще се интересуват как върви.
— Най-трудно ще бъде предислоцирането на войските — отвърна спокойно Фаулър. — Трябва да поздравим израелското правителство, че се съгласи на тази стъпка, и да се постараем да осъществим процеса възможно най-безболезнено.
— И кои американски части ще заминат, за да защитават Израел? — попита друг репортер.
— Радвам се, че ми задавате този въпрос — каза искрено Фаулър.
Предишният репортер бе пропуснал най-важното препятствие по пътя на осъществяването. Щеше ли Израелският кнесет да ратифицира споразумението?
— Както сигурно сте чули, ние отново сформираме една армейска част — Десети кавалерийски полк на Съединените щати. Операцията се провежда във форт „Стюарт“, Джорджия. По моя заповед Националният отбранителен флотски резерв ще транспортира полка до Израел възможно най-бързо. Десети кавалерийски е известна армейска част със забележителна история. Той е една от главните „черни“ части, които историците често пренебрегват. Съдбата избра — съдбата нямаше нищо общо с избора — за пръв командир полковника от афроамерикански произход Мариън Дигс. Той е отличен войник, завършил е академията „Уест пойнт“ и тъй нататък. Всъщност това е армейската част, която ще защитава сушата. Във въздуха имаме цяло авиокрило изтребители бомбардировачи F-16, подкрепяни от самолети АУАКС и обичайния обслужващ персонал. Най-накрая израелците ни предоставят пристанището в Хайфа. Както знаете, в Източното Средиземноморие винаги имаме бойна група със самолетоносач и морски пехотинци, които са готови да помогнат.