— Охо — забеляза тихо Джак.
— Заместник държавният секретар Скот Адлер лично е занесъл съобщението. По същото време Джак Райън, заместник-директор на ЦРУ е преговарял със Саудитска Арабия. Райън обещал на саудитския крал, че Америка ще принуди Израел да преклони глава. Това, разбира се, е достатъчно показателно, но не мога да повярвам, че един евреин като Адлер е приел подобна задача… — поклати глава Мендел.
— Този приятел май има добри източници.
— Вярно ли е това, което говори, Джак? — попита Кети.
— Не напълно, но мисията ни там трябваше да бъде секретна. Малко хора знаеха, че въобще отсъствам от страната по това време.
— Аз знаех, че си заминал…
— Но не знаеше къде. Няма значение. Той ще вдигне малко шум, но нищо повече.
Демонстрациите започнаха на следния ден. Демонстрантите залагаха всичките си надежди на тях. Те бяха последният им отчаян ход. Двамата водачи бяха руски евреи, пристигнали съвсем наскоро от страна, която с нищо не показваше, че държи на тях. В единствената земя, която смятаха за родна, ги бяха настанили на Западния бряг. Тази част от Палестина бе отнета от Йордания по време на Шестдневната война от 1967 година. Панелните им жилища — малки за американските стандарти, но луксозни за руските — бяха накацали по стотиците скалисти склонове, характерни за пейзажа тук. Всичко им се струваше ново и странно, но бе родно, а родината е нещо, за което хората се борят до смърт. Синът на Анатолий — сменил името си на Натац — вече бе редовен офицер в израелската армия. Също както и дъщерята на Давид. Скорошното пристигане в Израел им изглеждаше като спасение, а сега отново ги караха да напуснат домовете си. Напоследък животът им бе серия от сътресения. Последното преля чашата на търпението.
Целият жилищен блок се обитаваше от руски евреи, така че за Анатолий И Давид съвсем не бе трудно да сформират „колектив“ и да организират хората. Те намериха един равин — в малката им комуна все още нямаше свещеник, — който ги благослови. После се въоръжиха със знамена и свещената Тора и се насочиха към Кнесета. Дори и в малка страна подобен поход отнема време, тъй че журналистите бързо ги намериха. Когато изморените и изпотени демонстранти достигнаха целта си, целият свят вече знаеше за тях и исканията им.
Израелският Кнесет не е образец на парламентарно спокойствие. Законодателният орган е съставен от мъже и жени с ултрадесни и ултралеви убеждения. Разбира се, в средата е запазено и малко място за умерения център. Тук често се повишава тон и се размахват юмруци, които се стоварват върху всичко, изпречило се пред погледите на депутатите. От стената мълчаливо гледа черно-бялата снимка на австрийския евреин Теодор Херцл. Неговите идеи за ционизма, формулирани в средата на деветнадесети век, са израз на мечтите му за спокойна и сигурна родина, в която изтерзаният му народ ще намери убежище. Разгорещените парламентарни дебати пораждат един логичен въпрос. Как е възможно в страна, където всеки гражданин е войник от запаса и държи оръжие у дома си, депутатите да остават живи въпреки ожесточените си пререкания? Мнението на Теодор Херцл за израелския Кнесет ще си остане вечна загадка. Проклятието на Израел бяха разгорещените му парламентарни спорове и несъгласието на министрите както по политически, така и по религиозни въпроси. Почти всяка религиозна група си има собствена територия и естествено — представител в парламента. В сравнение с Кнесета традиционно разделеният френски парламент изглежда като пенсионерска вечеринка. Именно тази формула поколения наред лишава Израел от стабилно правителство и съгласувана национална политика.
Един час преди откриването на заседанието по въпроса за споразумението демонстрантите пристигнаха пред Кнесета. Падането на правителството вече изглеждаше твърде вероятно и присъединилите се към демонстрацията граждани започнаха да изпращат представители до всеки член от парламента, когото успееха да открият. Депутатите, съгласни с тях, излизаха пред парламента и произнасяха пламенни речи, заклеймявайки споразумението.
— Това не ми харесва — забеляза Лиз Елиът, без да откъсва поглед от телевизора в кабинета си.