— И още как. Хайде да потегляме — отвърна с усмивка Дърлинг. Той знаеше, че на самолет номер едно пътниците обикновено не закопчаваха коланите си, за да покажат, че са уверени както в машината, така и в екипажа. Още едно от доказателствата, че самолетът му бе втора класа. Вицепрезидентът не можеше да изкрещи на сержанта за това, че си гледа работата, пък и в неговите очи Роджър Дърлинг бе важна персона. Вицепрезидентът си помисли, че сержантът се държи по-достойно от повечето политици. Но това не бе толкова странно, нали?
— Излитаме!
— Пак ли? — попита Райън.
— Да, сър — отвърна му гласът по телефона.
— Добре, дайте ми пет минути.
— Да, сър.
Райън допи кафето си и отиде в кабинета на Кабът. Присъствието на Гудли там го изненада. Младежът се държеше на почетно разстояние от пурата на директора и Джак си помисли, че Маркъс прекалява с имитирането на Патън или каквото там си мислеше, че прави.
— Какво има, Джак?
— КАМЕЛОТ — отвърна Джак, без да крие раздразнението си. — Тарикатите от Белия дом отново се правят на ударени. Искат пак да отида вместо тях.
— Е, ти май нямаш много работа.
— Сър, говорихме по този въпрос само преди два месеца. За хората от Белия дом е важно да…
— Президентът и помощниците му са заети с нещо — обясни му уморено директорът.
— Сър, тези неща се планират със седмици напред. Вече четвърти пореден път…
— Знам, Джак.
Райън не отстъпи:
— Директоре, някой трябва да им разясни важността на мероприятието.
— Опитах се, по дяволите — не му остана длъжен Кабът и Джак знаеше, че говори истината.
— А опитахте ли да предадете съобщението си чрез държавния секретар Талбът или може би чрез Денис Банкър? — попита Джак. „Тях поне президентът ги слуша“, добави мислено той.
Но Кабът разбра подтекста.
— Виж, Джак, не можем да заповядваме на президента. Можем само да го съветваме и той не е длъжен да се съобразява с нас. Както и да е, чух, че си доста добър в упражнението. Денис обича да играе с теб.
— Чудесно, сър, но работата ми е съвсем друга. Дали поне четат бележките, които водим?
— Чарли Алден ги четеше. Предполагам, че и Лиз Елиът го прави.
— Обзалагам се, че е така — забеляза ледено Райън, без да се съобразява с присъствието на Гудли. — Сър, това е безотговорно.
— Мисля, че малко преувеличаваш, Джак.
— А аз мисля, че е малко истина, директоре — отвърна Райън, като се мъчеше да не избухне.
— Мога ли да попитам какво означава КАМЕЛОТ? — намеси се Бен Гудли.
— Игра — отвърна Кабът. — Обикновено се тренира овладяване на кризисни ситуации.
— О, като „Сага“ и „Глобъл“?
— Точно така — отвърна Райън. — Президентът никога не я играе. Причината е, че не можем да си позволим изтичане на информация за решенията му в определени ситуации. Похватът е малко византийски, но винаги е било така. Неговото място се заема от съветника по националната сигурност или друг служител на администрацията. След това те трябва да докладват на президента как е протекло всичко. Само че президентът Фаулър не иска да си създава главоболия и сега подчинените му започват да действат по същия глупав начин.
Джак бе толкова гневен, че използва думите „глупав“ и „президент Фаулър“ в едно изречение.
— Наистина ли е нужна? — попита Гудли. — Звучи ми като анахронизъм.
— Имаш ли застраховка за кола, Бен? — попита Джак.
— Разбира се.
— А катастрофирал ли си някога?
— Не и по моя вина — отвърна Гудли.
— Тогава защо си правиш застраховка? — попита Джак и сам отговори: — Защото е подсигуряване, нали? Не очакваш, не искаш да ти потрябва, но харчиш пари — в този случай време, защото може да ти потрябва.
Президентският стипендиант махна с ръка.
— Хайде, хайде, това е нещо съвсем различно.
— Точно така. Губиш само колата си. — Джак спря проповедта — Добре, директоре, аз изчезвам за останалата част от деня.
— Предложението и оплакванията ти са отбелязани, Джак. Ще им ги съобщя при първа възможност. А, преди да тръгнеш, исках да те питам за НИИТАКА…
Райън спря сепнато и погледна към Кабът.
— Сър, господин Гудли не трябва да чува тази дума, а още по-малко да знае за случая.
— Сега не обсъждаме случая по същество. Кога ще бъдат готови хората от долните етажи… — „Добре, че не каза МЕРКУРИЙ“, помисли си Джак — за, модификационните операции. Искам да бъда държан в течение.
— Шест седмици. Дотогава ще трябва да прилагаме методиките, които обсъждахме по-рано.
Директорът на Централното разузнаване кимна.
— Чудесно. Белият дом е много заинтересован от въпроса, Джак. Всички можем само да спечелим.