— Радвам се да го чуя, сър. До утре — каза Джак и излезе.
— НИИТАКА? — попита Гудли, след като вратата се затвори. — Звучи японско.
— Съжалявам, Гудли. Трябва да забравиш думата при първа възможност. Кабът я бе споменал само за да напомни на Джак длъжността си, и по-добрата част от него вече съжаляваше за лекомислието.
— Да, сър. Мога ли да ви задам един страничен въпрос?
— Разбира се.
— Слуховете говорят, че Райън е много добър професионалист. Вярно ли е?
Кабът загаси останалата част на пурата за огромно облекчение на госта си.
— Има доста заслуги.
— Наистина ли? Всъщност вече съм чувал за това. Целта на пребиваването ми тук е да изследвам личностите, които влияят върху решенията. Имам предвид, как точно човек израства в работата тук? Доколкото знам, Райън го е сторил със светкавична бързина. Ще ми бъде интересно да науча как го е постигнал.
— Като е направил повече правилни, отколкото грешни ходове. Освен това е участвал в операции, които дори на мен ми се струват невероятни — обясни Кабът след кратък размисъл. — Но това в никакъв случай не бива да излиза от сградата, доктор Гудли.
— Разбрано, сър. Мога ли да видя личното му досие?
Директорът учудено повдигна вежди.
— Всичко, което научаваш тук, е секретно. Ако се опиташ да напишеш или публикуваш нещо…
— Извинете, но знам това, сър. Всичко, което ще напиша, подлежи на рецензиране от съображения за секретност. Подписал съм декларацията. За мен е важно да проследя значението на индивида в управлението. Мисля, Райън е идеалният обект за изследване. В крайна сметка именно за това съм пратен тук от Белия дом — подчерта Гудли. — Трябва да им докладвам за резултатите от проучването си.
Кабът замълча за момент.
— В такъв случай предполагам, че всичко е наред.
Колата на Райън пристигна пред Речния вход на Пентагона. Посрещна го сержант от авиацията, който го преведе през металния детектор. След две минути вече се намираха в една от подземните стаи на най-грозната от всички официални сгради.
— Здрасти, Джак — поздрави го от другия край на стаята Денис Банкър.
— Господин министър — кимна към него Джак и седна в стола на съветника по националната сигурност. Играта започна незабавно. — Какъв е проблемът?
— Освен че Лиз Елиът отказа да ни удостои с присъствието си ли? — цъкна с език министърът на отбраната, но веднага стана сериозен. — Един от кръстосвачите ни в Източното Средиземноморие е нападнат. Информацията все още е оскъдна, но корабът е с големи поражения и вероятно потъва. Ще има много жертви.
— Какво точно знаем? — попита Джак, включвайки се в играта. Той закачи на ризата си цветен етикет с име, обозначаващо ролята му. Картичката, висяща от тавана над стола му, имаше същото предназначение.
— Твърде малко — отвърна Банкър и вдигна поглед, за да види влизащия в стаята флотски лейтенант.
— Сър, американският кораб „Кид“ съобщи, че преди пет минути в резултат на тежка авария „Вали Фордж“ е експлодирал и потънал. Оцелели са не повече от двадесет човека. Спасителните операции са в ход.
— Какви са причините за загубата? — попита Райън.
— Неустановени, сър. По време на инцидента „Кид“ се е намирал на тридесет мили от „Вали Фордж“. Командирът на Шести флот е привел всичките си кораби в пълна бойна готовност. Самолетоносачът „Теодор Рузвелт“ изпраща самолет за оглед на района.
— Познавам командира на авиокрилото на „Теодор Рузвелт“ — Роби Джексън — каза Райън, без да се обръща към никого.
Всъщност това нямаше значение, тъй като в момента „Теодор Рузвелт“ се намираше край Норфолк, а Роби се подготвяше за следващия си курс. Имената във военната игра бяха символични, а индивидуалните качества на хората нямаха значение, тъй като се предполагаше, че са фиктивни. Но ако всичко това се случваше в действителност, командирът на авиокрилото на „Теодор Рузвелт“ Роби Джексън пръв щеше да вдигне самолета си във въздуха. Не биваше да се забравя, че тази игра всъщност бе адски сериозна.
— Каква е предварителната ни информация — попита Джак, тъй като не помнеше добре сценария.
— ЦРУ съобщава за вероятен бунт на части от Червената армия в Казахстан. Освен това за безредици в морските бази в Съветския съюз — отвърна флотският капитан, който четеше сценария.
— Има ли някакви съветски части в близост до „Вали Фордж“? — попита Банкър.
— Вероятно подводница — отвърна флотският офицер.
— Спешно съобщение — изпращя високоговорителят на стената. — Американският кораб „Кид“ докладва, че току-що е унищожил ракета земя-земя с помощта на системите си за близък бой. Повредите му са незначителни. Жертви няма.