Джак стана и отиде до кафе-машината, за да си налее една чаша. Усмихна се. „Тези игри си ги бива“ — помисли си той. Наистина му харесваха. Освен това бяха реалистични. Откъсваха го от монотонното ежедневие, поставяха го в някаква стая и му даваха оскъдна и объркана информация, така че да не знае какво, по дяволите, става. В онази стара шега имаше известна доза истина: „По какво военните игри приличат на гъбите? — И двете се държат в тъмни помещения и се торят с лайна.“
— Сър, получихме съобщение по „горещата линия“…
„Добре — помисли си Райън. — Днес наистина ще си поиграем. Сигурно Пентагонът е писал сценария. Да видим дали все още можем да взривим света…“
— Още бетон? — попита Куати.
— Много повече — отвърна Фром. — Всяка от машините тежи по няколко тона. Трябва да се закрепи изключително стабилно. Помещението също трябва да е стабилно и почти херметически изолирано. Необходима е болнична чистота. Не, трябва да е много по-чисто и от най-чистата болница, която сте виждали. — „Е, не по-чисто от немска болница, разбира се.“ — Освен това е нужно електричество. Ще ни трябват три големи генератора и поне две ПИЕ-та…
— Какво? — попита Куати.
— Постоянни източници на енергия — обясни Гусн. — Единият от генераторите, разбира се, трябва да работи непрекъснато.
— Точно така — съгласи се Фром. — Като имаме предвид, че операцията е доста примитивна, ще се постараем да не използваме повече от една машина наведнъж. Основният проблем с електричеството е да имаме сигурна верига. Така че ще използваме ПИЕ, за да се застраховаме от аварии. Компютърните системи са изключително чувствителни. Освен това — продължи Фром — ще са необходими обучени работници.
— Това ще е доста трудно.
Усмивката на немеца учуди всички присъстващи.
— Не чак толкова. Ще е по-лесно, отколкото предполагате.
— Наистина ли? — попита Куати. „Нима този неверник има и хубави новини?“
— Ще ни трябват поне петима добре обучени мъже, но съм сигурен, че ги имате.
— И къде са? В района няма нито една работилница, така че…
— Разбира се, че има. Нима хората тук не носят очила?
— Но…
— Точно така! — възкликна удивено Гусн.
— Вижте — обясни Фром на Куати, — степента на точност, която ни е нужна, не е по-различна от необходимата за изработване на лещи. Освен това машините почти не се различават една от друга с изключение на размерите. Ние просто се опитваме да оформим точно определени вдлъбнатини в твърд материал. Атомните бомби изискват прецизни параметри. Същото е и с лещите за очила. Нашият обект е по-голям, но принципите са идентични. С помощта на машините работата няма да е толкова трудна, колкото изглежда. И така, можете ли да ми намерите нужните хора?
— Няма да е проблем — отвърна Куати, без да показва раздразнението си.
— Трябва да бъдат изключително умели — каза Фром като учител, наставляващ младите си питомци. — Най-добрите, които можете да намерите. За предпочитане е да са учили в Германия или Англия.
— Възниква проблем със секретността — каза тихо Гусн.
— Така ли? И защо? — попита Фром с престорено удивление, което събеседниците му взеха за арогантност.
— Прав сте — съгласи се Куати.
— Другото, което ще ни трябва, са маси за инструментите.
„Още толкова“ — каза си капитан трети ранг Уолтър Клагет. След още четиридесет и пет дни американската подводница „Мейн“ щеше да изплава край пролива Хуан де Фука. Там щеше да бъде взета на буксир и откарана до Бангор, където я очакваше Синият екипаж за следващия патрул. „И нито минута по-малко.“
Приятелите наричаха Уолтър Клагет „Холандеца“. Прякорът му беше излязъл още в морската академия, но Уолтър вече не си спомняше точно защо. Клагет бе чернокож тридесет и шест годишен офицер. Точно преди отплаването му съобщиха, че има реални шансове за предсрочно повишение и командирски пост на подводница. Това беше добре. Двата му опита за брак завършиха с провал — нещо, често срещано при подводничарите. За щастие нямаше деца и сега службата изпълваше целия му живот. Той предпочиташе да прекарва времето си в морето, вместо да се забавлява на плажовете. Да плава, да управлява величествена бойна подводница в „тъмни води“ бе най-хубавото нещо на света за Уолтър Клагет. Приятелството на смели мъже, уважението, спечелено в най-трудната професия, способността да предвижда правилния ход във всяка ситуация, почивката в каюткомпанията, отговорността да ръководи хората си — Клагет обичаше всеки нюанс на работата.
Не можеше да понася единствено командира.