„Как, по дяволите, капитан Хари Рикс се е издигнал толкова високо?“ — запита се той поне за двадесети път през последната седмица. Не можеше да отрече, че Рикс е брилянтен специалист. Той бе в състояние да проектира атомния реактор на подводница върху лист хартия или дори да начертае схемата в главата си. Знаеше подробности за подводните лодки, които проектантите сигурно не бяха и сънували. Можеше да обсъжда детайлите на перископа заедно с оптическите експерти на флота. Познаваше сателитните връзки по-добре от НАСА или който и друг, по дяволите, да управляваше тази програма. Със сигурност разбираше повече от морски балистични ракети „Трайдънт“ II D-5 от всеки специалист в отдела за ракетни системи в „Локхийд“. Само преди две седмици по време на обяд Рикс бе цитирал цяла страница от наръчника по поддръжка на ракетите. От техническа гледна точка капитанът на „Мейн“ сигурно бе най-добре подготвеният офицер във флота на Съединените щати.
Хари Рикс бе квинтесенция на атомния флот. Като инженер просто нямаше равен на себе си. Техниката бе в кръвта му. Клагет също бе добър, но знаеше, че никога няма да достигне нивото на Хари Рикс.
„Но за сметка на това не разбира нищо от подводници и подводничари“ — каза си мрачно помощник-капитанът. Фактът, че Рикс не знае основните правила на моряшката солидарност, бе колкото печален, толкова уверен.
— Сър — каза тихо Клагет, — той е много добър началник. Млад, но умен.
— Не може да контролира хората си — отвърна Рикс.
— Не ви разбирам, капитане.
— Тренировъчните му методи не са такива, каквито трябва да бъдат.
— Може би подходът му е нетрадиционен, но той намали времето за презареждане с цели шест секунди. Торпедата са напълно функционални. Отделението работи като хронометър. Какво повече можем да искаме от него?
— Аз не искам. Аз изисквам. Аз заповядвам. Очаквам заповедите ми да се изпълняват стриктно. По единствения правилен начин. Така и ще бъде — каза Рикс със заплашително тих глас.
Нямаше смисъл да се спори с капитана по подобни въпроси. Особено когато ги поставя по такъв начин. Но Клагет бе помощник-капитан и работата му бе да застава между екипажа и командира, още повече, когато последният греши.
— Сър, позволете ми да не съглася с вас. Мисля, че трябва да държим на резултатите, а те са чудесни. Добрият началник е с широки разбирания и това момче е точно такова. Ако го порицаете, ефектът ще е отрицателен както за него, така и за цялото отделение.
— Помощник, очаквам подкрепа от всичките си офицери и най-вече от теб.
Клагет се изправи в стола си, сякаш бе получил шамар. Въпреки това се опита да говори спокойно.
— Капитане, имате пълната ми подкрепа и лоялност. Но аз не съм робот. От мен се изисква да посочвам различните възможности за работа. Поне така са ме учили — прибави той.
Клагет съжали за последното изречение още преди да го е изрекъл, но то сякаш само излезе от устата му. Тясната каюта на капитана сякаш се стесни още повече.
„Доста глупаво от твоя страна, капитан трети ранг Уолтър Мартин Клагет“ — помисли си с каменно изражение Рикс.
— Ще проведем учение с реактора — каза Рикс.
— Ново ли? Толкова скоро?
„За бога, последното бе направо ИДЕАЛНО. Почти идеално — поправи се Клагет. — Момчетата можеха да спестят още десетина-петнадесет секунди.“ Въпреки че помощник-капитанът не знаеше откъде щяха да ги вземат.
— Ефективността се постига с ежедневни тренировки, помощник.
— Наистина, сър, но момчетата вече са ефективни. Имам предвид, че ПСРР, която проведохме с капитан Росели, преди да ни напусне, почти изравни рекорда на ескадрата, а с последното упражнение подобрихме предишното.
— От екипажа трябва да се изискват по-добри резултати от постигнатите. Така уменията постоянно нарастват. На следващата ПСРР искам нов ескадрен рекорд, помощник.
„Иска ескадрен рекорд, световен рекорд, може би и грамота, подписана от Бога — помисли си Клагет. — Нещо повече, иска рекорд в досието си.“
Вътрешният телефон иззвъня. Рикс го вдигна.
— Капитанът слуша… Да, идвам веднага. Сонарът е прехванал нещо — каза той, след като затвори телефона.
Клагет излетя през вратата, а капитанът го последва.
— Какво е? — попита Клагет. Освен, че бе помощник-капитан, той отговаряше и за тактическите операции.
— Отне ми две минути, докато го уловя — докладва дежурният на сонара. — Много слаб контакт. Мисля, че е клас 688. Движи се на курс нула-девет-пет. Сега контактът е ясен, сър.
— Искам да видя всичко отначало — заповяда Рикс. Операторът застана пред друг екран, тъй като по неговия все още личаха отметките от маркера, които не искаше да изтрива.