— Ето тук, капитане. Виждате ли, контактът е изключително слаб… Тук вече сигналите станаха по-силни и тогава ви се обадих.
Капитанът посочи с пръст екрана.
— Трябваше да си го прихванал още тук, старшина. Изгубил си цели две минути. Следващия път си отваряй очите по-добре.
— Тъй вярно, сър.
Какво друго можеше да отговори един двадесет и три годишен старшина? Рикс излезе от сонарната кабина. Клагет го последва, като не забрави да потупа оператора насърчително по рамото.
„По дяволите, капитане!“
— Курс две-седем-нула, скорост пет възела, дълбочина сто и петдесет метра. Намираме се под слоя — докладва дежурният офицер. — Поддържаме контакт със „Сиера-11“, която е с курс едно-девет-пет. Огневият екип е готов. Имаме торпеда в първа, трета и четвърта тръба. Втора е празна заради профилактика. Шлюзовете са затворени, тръбите са сухи.
— Кажи ми нещо повече за „Сиера-11“ — заповяда Рикс.
— Директен контакт. Намира се под нивото на температурната амплитуда, точното разстояние все още не е установено.
— Какво е състоянието на водата?
— На повърхността е напълно спокойно. Термоклинът както обикновено е на около тридесет метра дълбочина. Водата около нас е в добро изотермично състояние. Чудесни условия за работа на сонара.
— Първоначални сведения за „Сиера-11“. Разстоянието между нас е над девет хиляди метра — обади се мичман Шоу.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Според нас „Сиера-11“ определено е клас 688, американска атакуваща подводница. Вероятната й скорост е около четири надесет-петнадесет възела, сър.
— Охо! — забеляза Клагет към Рикс. — Прехванали сме „Лос Анжелис“ на повече от девет километра. Някой май ще яде бой заради това…
— „Сонар“, тук „Контрол“. Искам информация, а не предположения — каза Рикс.
— Капитане, той се справи чудесно, като улови сигнала сред толкова много шум — обади се много тихо Клагет.
През лятото в залива на Аляска бъкаше от риболовни кораби и китове. Те вдигаха много шум и затрудняваха работата на хидроакустиците.
— Дежурният оператор е дяволски добър.
— Плаща му се, за да е добър, помощник. Никой не получава медали само защото си вършиш работата. Искам по-късно отново да прегледам информацията, за да проверя дали не е пропуснал нещо.
„При повторна проверка и баба ми може да открие нещо“ — помисли — си Клагет.
— „Контрол“, тук „Сонар“. Долавям слаб шум от винт… Струва ми се, че скоростта е четиринадесет възела плюс-минус един, сър.
— Чудесно. Така е по-добре, „Сонар“.
— Капитане… може би е по-близо от девет хиляди… не много, малко по-близо. Екипът за проследяване го потвърждава… разстояние осем хиляди и петстотин метра, вероятен курс три-нула-пет — докладва Шоу, очаквайки избухването на капитана.
— Значи сега не е на девет хиляди метра?
— Тъй вярно, сър, по-скоро на осем хиляди и петстотин.
— Обади ми се, когато пак си промениш мнението — отвърна Рикс. — Намалете скоростта на четири възела.
— Скоростта свалена на четири възела — отвърнаха от машинното.
— Ще го оставим да ни подмине ли? — попита Клагет.
— Точно така — кимна капитанът.
— Имаме готовност за стрелба — обади се офицерът от огневия екип.
Клагет погледна часовника си. Не можеше да стане по-бързо.
— Много добре. Радвам се да го чуя — отвърна Рикс.
— Скоростта е четири възела.
— Хванахме го на мушка. „Сиера-11“ се намира на две-нула-едно. Разстояние осем хиляди и шестстотин метра. Курс три-нула-нула. Скорост петнадесет възела.
— Вече е мъртъв — каза Клагет. „Разбира се, той ни улесни с голямата си скорост.“
— Вярно. Това ще стои доста хубаво в дневника за патрула.
— Става опасно — забеляза Райън. — Ситуацията съвсем не ми харесва.
— Нито пък на мен — съгласи се Банкър. — Предлагам да пуснем в действие бойната група „Теодор Рузвелт“.
— Съгласен съм, ще посъветвам президента.
Райън вдигна слушалката. Според правилата на играта президентът трябваше да се намира някъде над Тихия океан в самолет номер едно, на връщане от неназована тихоокеанска държава. Решението на президента трябваше да бъде взето от комисия, намираща се в друга стая на Пентагона. Джак даде препоръката си и зачака отговора.
— Само при самозащита, Денис.
— Глупости — каза тихо Банкър. — Той се вслушва в съветите ми.
Джак се усмихна.
— Съгласен съм, но този път е по-различно. Не трябва да предприемаме нападателни действия. Ще действаме само в защита.
Министърът по отбраната се обърна към дежурния офицер:
— Предай съобщението на „Теодор Рузвелт“. Кажи им, че очаквам пълна бойна готовност и въздушни патрули. Искам да ми се докладва за всичко, приближаващо се в зоната над двеста мили. Ако някой влезе в този кръг, командирът на бойната група е свободен да действа по свое усмотрение. За подводници границата е петдесет и пет мили. Ако някой я наруши — да се унищожи.