— Оригинално решение — каза Джак.
— Все пак „Вали Фордж“ бе нападнат.
Според последните сведения това бе станало при внезапна атака на съветска ракетна подводница. Изясни се, че части от руския флот действат на своя глава или поне не се подчиняват на Москва. И тогава положението стана още по-лошо.
— Съобщение по „горещата линия“. Преди малко е бил нападнат руски стратегически ракетен полк, въоръжен с ракети СС-18, базиран в Средна Азия.
— Заповед за излитане на всички готови за това бомбардировачи! Джак, съобщи на президента какво съм наредил.
— Връзката пропадна — обади се високоговорителят на стената. — Радиовръзката със самолет номер едно е изгубена.
— Искам още информация! — обади се Джак.
— Не знаем нищо повече, сър.
— Къде се намира вицепрезидентът?
— На борда на втория „Нийкап“ — шестстотин мили южно от Бермудските острови. „Нийкап-1“ лети на четиристотин мили пред самолет номер едно и се подготвя за кацане в Аляска. Там президентът трябва да се прехвърли в него.
— Достатъчно близко до Русия, за да ги засекат… но е малко вероятно… не ги очакват — заразмишлява на глас Банкър. — Освен ако не се натъкнат на съветски кораб с ракети земя-въздух… Вицепрезидентът временно поема управлението.
— Сър…
— Аз трябва да взема това решение, Джак. Президентът е или извън обсега ни, или собствените му системи за свръзка не работят… Министърът на отбраната обявява, че вицепрезидентът поема командването, докато връзката с президента се възстанови чрез необходимата за случая кодова дума.
Нареждам БОЙНА ГОТОВНОСТ — ЕДНО на собствена отговорност.
„Една от заслугите на Денис Банкър — помисли си Райън — е, че никога не спира да се бори.“ Той вземаше решения и ги отстояваше докрай. И повечето пъти, както и в случая, бе прав.
Досието на Райън бе дебело повече от десет сантиметра. Гудли бе сам с него в малкия си кабинет на седмия етаж. Студентските години на Райън изглеждаха впечатляващо — особено докторатът му по история в Джорджтаунския университет. Е, Джорджтаун не бе Харвард, но се ползваше със заслужена репутация. Първата му работа в управлението бе по университетската програма на адмирал Джеймс Гриър. А първият му доклад — „Агенти и агенции“ — се занимаваше с проблемите на тероризма. Гудли си помисли, че съвпадението е доста странно, особено ако се имаха предвид следващите събития.
Документите на Райън, свързани с Лондон, заемаха шестдесет страници Състояха се главно от полицейски рапорти и снимки. Гудли започна да си води бележки. Първото, което написа, бе: „Каубой.“ „Да се хвърлиш ей така надолу с главата“ — каза си младежът. Двадесет минути по-късно той вече беше прочел резюмето от втория доклад на Райън за ЦРУ. В него уверено се твърдеше, че тероризмът никога няма да има почва в Америка. Няколко дни по-късно терористите бяха нападнали семейството на Райън.
„Тук май си сбъркал, а, Джак?“ — цъкна с език Гудли. Макар че всички го смятаха за умен, той явно също правеше грешки…
По време на работата си в Англия също бе допуснал няколко. Не бе предвидил, че Черненко ще наследи Андропов. Въпреки това бе предсказал завземането на властта от Нармонов далеч преди всички останали. Освен Кантровиц в Принстън, разбира се, който отдавна бе убеден в качествата на Андрей Илич. Гудли си спомни, че по това време бе още в колежа. Тогава спеше с онова момиче от Уелсли — Дебора Фрост… „Какво ли е станало с нея?“
— Мамка му… — прошепна след няколко минути Бен. — Мамка му… Съветската ракетна подводница „Червеният октомври“ е… аварирала. И Райън пръв го е заподозрял… Райън, аналитик в станция Лондон, е… Провел операция в морето! Убил руски моряк. Отново се е проявил като каубой. Не е могъл просто да арестува човека, а е трябвало да го застреля като на кино…
„По дяволите! Авария в руска атомна подводница ракетоносец… И всички са си замълчали… О, по-късно лодката е потънала.“
След това отново се е върнал за няколко месеца в Лондон, преди да се прибере у дома и да се превърне в специален и безспорен наследник на Гриър. Следва някаква интересна работа с военните…
„Не може да бъде. Председателят на КГБ — загинал при самолетна катастрофа…“
Сега вече Гудли сериозно се зае да си води бележки. Лиз Елиът сигурно не знаеше и думичка по въпроса.