— Каква скорост да поддържаме, капитане?
Дубинин се замисли за момент.
— Предполагаемото разстояние между нас е двадесет морски мили, а скоростта на целта пет възела. Мисля, че можем да си позволим седем. Така няма да вдигаме много шум и вероятно ще успеем да го хванем… На всеки два часа ще коригираме скоростта, за да увеличим ефективността на сонара… Да, това е планът.
„Следващия път, Евгени, ще имаме двама нови хидроакустици, които ще ти помагат“ — напомни си Дубинин. Съкращенията в съветската армия бяха оставили много млади специалисти без работа и сега те се преквалифицираха. Броят на офицерите в подводниците щеше да се удвои, а този факт способстваше за усъвършенстването им дори повече от новата техника.
— Издънихме се — каза Банкър. — Аз се издъних. Дадох на президента лош съвет.
— Не си единственият — призна Райън и се протегна. — Но нима този сценарий бе реалистичен? Искам да кажа, наистина реалистичен?
В края на краищата излезе, че всичко е номер от страна на изпаднал в затруднение съветски лидер, който се опитва да си възвърне влиянието в армията. Затова решил да предприеме действия, които да изглеждат работа на метежници.
— Не е за вярване, но е възможно.
— Всичко е възможно — забеляза Джак. — Какво ли казват в техните военни игри за нас?
Банкър се засмя:
— Сигурно не ни споменават с добро.
В крайна сметка Америка бе приела загубата на кръстосвана си „Вали Фордж“ в замяна на подводница от клас „Чарли“, която един от хеликоптерите на „Кид“ бе открил и потопил. Размяната бе преценена като неизгодна — пешка срещу офицер. Съветските войски в Източна Германия преминаха в повишена бойна готовност и отслабените натовски сили се усъмниха дали могат да се справят с тях. В резултат на това руснаците бяха спечелили споразумение за изтегляне на противниковите военни части. Според Райън сценарият бе пресилен, но в това нямаше нищо чудно. Целта бе да се оттренира овладяването на необичайна кризисна ситуация. В случая двамата с Банкър сгрешиха, като избързаха с решаването на второстепенни въпроси и се забавиха с разглеждането на важните. Но разбраха за грешките си твърде късно. Изводът винаги бе един и същ: „Не прави грешки.“ Това го знаеше всеки първолак и въпреки всичко хората продължаваха да грешат. Разликата между грешките на първолака и на държавния служител обаче бе, че последните могат да се окажат непоправими. Този извод коренно се различаваше от първия, но малцина го правеха.