14.
ОТКРОВЕНИЕ
— И така, какво открихте?
— Той е изключително интересен човек — отвърна Гудли. — В ЦРУ е правил неща, които просто не са за вярване.
— Знам за случая с подводниците и смъртта на председателя на КГБ. Нещо друго? — попита Лиз Елиът.
— Очевидно се ползва с добра репутация сред служителите в чуждите разузнавания. Докато причините за симпатията на сър Базил Чарлстън в Англия са обясними, то същото не може да се каже и за останалите страни в НАТО и особено за Франция — каза Гудли.
Той съвсем не се чувстваше удобно в ролята на прикрит информатор.
Съветничката по националната сигурност не обичаше да я карат да чака. От друга страна пък, нямаше смисъл излишно да пришпорва младия учен, нали? Тя се усмихна накриво.
— Да разбирам ли, че сте започнали да харесвате този човек?
— Свършил е доста полезна работа, но е допуснал и някои грешки. Не е успял да предвиди сгромолясването на Източна Германия и последвалото го обединение.
Но Гудли знаеше, че почти никой не се бе справил с тази задача. Самият той още като студент в центъра за управленски кадри „Кенеди“ почти бе отгатнал точното време на събитието. Статията му, публикувана в малко незначително списание, бе едно от нещата, привлекли вниманието на Белия дом към него. Гудли отново спря.
— И… — подкани го Елизабет.
— В личния му живот има някои смущаващи обстоятелства.
„Най-после!“
— И по-точно?
— Сенатската икономическа комисия е разследвала вероятни борсови злоупотреби още преди постъпването му в ЦРУ. Изглежда, че някаква компютърна компания за софтуерни продукти е била на път да сключи договор с флота. Райън се е добрал до информацията преди всички други и е направил удара. Сенатската комисия разбрала за това — защото разследвала служителите на компютърната компания, и прегледала счетоводните книги на Райън. Но той се измъкнал.
— Изяснете се! — заповяда Лиз.
— За да прикрие тила си, компютърната компания уредила публикация в едно издание за търговски сделки с отбранителен характер. Публикацията е съвсем малка — просто две колонки. Въпреки това е било достатъчно. Информацията за сделката е била достъпна за всички желаещи да я получат, включително и за Райън. Това узаконява нещата. По-интересно е как постъпва Райън с парите, след като цялата шумотевица утихва. Поверил ги е на разпореждане на четирима различни финансови агенти — Гудли отново спря. — Знаете ли на колко възлиза състоянието му в момента?
— Не. На колко?
— Над петнадесет милиона долара. С една дума, той е най-богатият човек в управлението. Но ми се струва, че финансовото му положение се подценява. Според мен той притежава най-малко двадесет милиона, но използва същите счетоводни методи, както и преди постъпването си в ЦРУ, а за това едва ли може да бъде упрекнат. Въобще разпореждането с капитала е нещо доста относително, нали? Счетоводителите по принцип имат различен подход към нещата. Както и да е. Това, което е направил с печалбата, са четири различни сметки. И изведнъж съвсем скоро всичко отива в учреден от него образователен фонд.
— За децата му ли?
— Не — отвърна Гудли, — облагодетелстваните… Не, ще започна отначало. С част от парите е купил и обзавел дрогерия за една вдовица и децата й. Останалите пари са вложени в банкови сметки и акции, които ще осигурят обучението на децата.
— Коя е тя?
— Името й е Карол Зимър. Родена в Лаос. Вдовица на сержант от военновъздушните сили, загинал по време на учение. Райън се грижи за семейството му. Дори си е взел почивен ден, за да присъства на раждането на последното дете — момиче. Райън често посещава семейството — заключи Гудли.
— Разбирам. — Тя всъщност не разбираше нищо, но това бе думата за подобни случаи. — Имат ли някаква професионална връзка?
— Всъщност не. Както казах, госпожа Зимър е родена в Лаос. Баща й е бил един от племенните вождове, които ЦРУ е подкрепяло срещу северновиетнамците. Цялото племе обаче е избито. Така и не разбрах как тя е оцеляла. Омъжила се е за сержант от военновъздушните сили и е дошла в Америка. Той е загинал наскоро след това при нещастен случай. В досието на Райън няма нищо, което да говори за по-ранни връзки със семейството. Връзката с Лаос е възможна — за ЦРУ, разбира се, — но тогава Райън още не е бил там. Учил е в колежа. В досието му няма нищо, сочещо причини за връзка. Просто един слънчев ден, няколко месеца преди президентските избори, основава този фонд и оттогава посещава семейството веднъж седмично. А, има и още нещо.
— Какво?
— Сверих данните с информация от друго досие. В магазина е имало неприятности. Някакви хулигани са безпокояли семейство Зимър. Бодигардът на Райън е офицер от ЦРУ на име Кларк. Някога е действал в оператния отдел, но сега е в охраната. Не можах да взема досието му — обясни Гудли. — Както и да е, явно този Кларк е понатупал двама от хулиганите. Единият дори е постъпил в болница. Проверих и в пресата. Съобщението във вестниците се е появило в малка колонка. Нещо за правата на гражданите. Кларк и още един служител на ЦРУ — вестникът ги нарича федерални служители, без да споменава връзката им с управлението — са се справили с четири човека. Този Кларк явно си го бива. Шефът на бандата е бил със счупено коляно и е постъпил в болница. Едно от другите момчета е изпаднало в безсъзнание, а останалите двама просто стояли с подмокрени гащи. Местните ченгета са погледнали на проблема през пръсти. Обвинения не са предявени срещу никого.