Започваше да се влюбва в него. Нима не бе странно? Тя се замисли върху този въпрос. Боб имаше много качества, които харесваше и които я караха да го уважава. Но имаше и доста объркващи неща. Той представляваше неразгадаема плетеница от топлота и хлад, а чувството му за хумор си оставаше необяснимо. Фаулър често изглеждаше объркан — и то съвсем искрено — от това, че другите не споделят възгледите му по даден въпрос. Приличаше на учител по математика, който не се сърди на незнанието на учениците си, а просто е озадачен от факта, че не успяват да видят красотата и симетрията на изчисленията. Понякога Фаулър показваше учудваща жестокост и безпардонна грубост, проявявани без дори сянка от угризение. Хората се изпречваха на пътя му и ако можеше, Фаулър ги унищожаваше. Досущ като в „Кръстника“. Никога нямаше лично отношение. Всичко бе просто бизнес. „Може би го е научил от мафиотите, които е пратил в затвора“ — каза си Лиз. Същият този човек можеше да се отнася към симпатизантите и верните си приятели с протоколна студенина и да награждава предаността им с… как можеше да го опише? Благодарността на счетоводител.
Въпреки всичко обаче в леглото бе прекрасен и нежен мъж. Лиз се намръщи на стената. Този човек просто не се поддаваше на класифициране.
— Видя ли онзи доклад от Япония? — попита президентът и върна Елиът отново към работата, преди да е успяла да достигне до смислен извод.
— Ъъм, радвам се, че подхвана темата. Онзи ден в канцеларията ми пристигна нещо смущаващо.
— За какво?
Интересът на Фаулър се изрази в по-осезателни движения на ръцете му. Сякаш се мъчеше да извлече информацията от тялото й.
— За Райън — отвърна Лиз.
— Пак ли той? И какво по-точно?
— Сведенията, които се отнасяха до нередовни финансови операции, се потвърдиха, но все пак е успял да се измъкне, като е намерил изход в някакви технически подробности. Те щяха да бъдат достатъчни за изваждането му от администрацията, но тъй като се е подготвил добре…
— Какво друго имате освен техническите подробности?
— Сексуална непристойност и вероятно използване на служители от управлението за разчистване на лични сметки.
— Сексуална непристойност… позор…
Елизабет се изхили. Това му хареса.
— Може би има замесено и дете.
Това вече не хареса на Фаулър. Той вземаше твърде на сериозно въпроса за детските права. Ръцете му спряха да се движат.
— Какво знаем?
— Малко. Въпреки това заслужава внимание — каза Лиз и отново задвижи ръцете му.
— Добре, нека ФБР направи безшумно разследване — произнесе се президентът и помисли, че е приключил въпроса.
— Няма да доведе до нищо.
— Защо?
— Райън поддържа доста тесни връзки с Бюрото. Приятелите му там могат да се намесят и да потулят нещата.
— Бил Шоу не е такъв човек. Той е най-доброто ченге, което някога съм виждал. Дори и аз самият не мога да повлияя на решенията му и точно така трябва да бъде.
Отново логика и принципи. Този човек бе непредсказуем.
— Шоу лично се е занимавал със случая на Райън. Имам предвид терористите. Намесване по лична инициатива през главата на Бюрото.
— Вярно — призна Фаулър.
Щеше да изглежда лошо. Конфликт на интереси и така нататък.
— Освен това личният съветник на Шоу е онзи Мъри. А те двама с Райън са доста близки.
— И какво тогава? — изръмжа Фаулър.
— Може би някой от Министерството на правосъдието?
— А защо не от Секретната служба? — попита Фаулър, който знаеше отговора, но любопитстваше дали тя също го знае.
— Ще изглежда като лов на вещици.
— Добре, убеди ме. Нека бъде някой от правосъдието. Обади се утре на Грег.
— Добре, Боб.
Време бе да смени темата. Тя притегли една от ръцете му към устните си и я целуна.
— Знаеш ли, че в моменти като този ужасно ми се пуши.
— Цигара след секса? — попита той и я придърпа по-плътно към себе си.
— Когато се любим, Боб, аз пуша по време на секса…
Тя се обърна и го погледна в очите.
— Май че е време да щракна със запалката.
— Казват — измърка съветничката по националната сигурност и се примъкна да го целуне, — казват, че президентът на Съединените щати е най-силният мъж на света.
— Правя всичко, което е по силите ми, Елизабет.
Час и половина по-късно Елиът реши, че е вярно. Започваше да го обича. И тогава се запита какво ли изпитва той към нея…
16.