— Измяна? — Полковникът поклати сърдито глава. — В никакъв случай. Жена му пее в хора на операта. Не — двамата са се запознали в университета и са се оженили въпреки забраната на родителите си. Това е любов, за която всеки мечтае. Тя е невероятно красиво момиче с ангелски глас. Само глупак може да избяга от нея. Освен това имат и дете. Всички доклади твърдят, че е добър баща.
Головко видя накъде отива разговорът.
— Тогава арестуван?
— Не съм чул никакъв шум. Може би вие ще уредите проверка. Страхувам се от най-лошото.
Полковникът се намръщи и заби поглед в килима. Не му се искаше да съобщава подобна новина на Наталия Фьодоровна.
— Не е за вярване — каза Головко.
— Сергей Николаевич, ако подозренията ви са основателни, то програмата, която ни възложихте да разследваме, е жизненоважна за тях. Може би сме потвърдили нещо, заплащайки за него най-високата цена.
Генерал-лейтенант Сергей Николаевич Головко помълча няколко минути. „Не може да бъде — каза си той. — Разузнаването е цивилизована работа. Убийството на чужди офицери е вече минало. Вече не постъпваме така. Не сме го правили от години… десетилетия…“
— Значи никоя от възможностите не ви се струва достоверна, така ли?
Полковникът поклати глава.
— Не. Единствено вероятно е нашият човек да се е сблъскал с нещо извънредно секретно. Дотолкова секретно, че да го убият. Може би тайна програма за производство на ядрено оръжие.
— Може би.
Полковникът показваше точно такава привързаност към хората си, каквато КГБ очакваше от него. Освен това оглеждаше всички възможности и преценяваше ситуацията обективно.
— Изпратихте ли хората си в „Арзамас-17“?
— Ще го направя вдругиден. Най-добрият ми специалист току-що излезе от болницата. Паднал по някакви стълби и си счупил крака.
— Ако е необходимо, занесете го дотам. Искам незабавна оценка за производството на плутоний в ядрените реактори на ГДР. Изпратете друг човек в Кищим, за да провери данните от „Арзамас-17“. Изтеглете останалите си хора от Германия. Ще започнем ново разследване, но ще бъдем по-внимателни. Екипи от по двама, подсигурени от трети, който ще е въоръжен… Това е опасно — каза Головко.
— Генерале, за обучението дори и на един от офицерите ми отиват много време и пари. Например, за да заменя Фьодоров, ще са ми необходими две години. Цели две години. В тази област не можеш просто да преместиш офицер, занимавал се с нещо друго. Хората трябва да знаят с какво си имат работа. Те са ценни кадри и трябва да бъдат пазени.
— Прав сте. Ще говоря с председателя и ще изпратим опитни офицери… може би хора от академията… Ще успеете ли да ги представите за немски полицаи?
— Идеята ми харесва, Сергей Николаич.
— Добре, Павел Иванич. Що се отнася до Фьодоров…
— Може би все пак ще се появи. Ще го обявим за изчезнал и след тридесет дни ще трябва да се срещна с жена му. Добре, ще изтегля хората си и ще започна да подготвям новата фаза на операцията. Кога ще имам списъка с подсигуряващите офицери?
— Утре сутринта.
— Добре, генерале. Благодаря, че ми отделихте толкова време.
Головко се ръкува с полковника и остана прав до излизането му от кабинета. До следващата среща му оставаха още десет минути.
— По дяволите — каза той на бюрото си.
— Ще има ли и други бавения?
Фром не успя напълно да скрие раздразнението си.
— Ние дори пестим време! Материалът, с който ще работим, има близки характеристики до тези на неръждаемата стомана. Освен това трябва да подготвим и заготовки за отливането. Ето виж.
Фром разгъна работните си чертежи.
— Тук имаме един цилиндър от плутоний. Около него има цилиндър от берилий, който идеално пасва за нашите цели. Много е лек, много е твърд, пропуска рентгеновите лъчи и отразява неутроните. За жалост се обработва доста трудно. Трябва да използваме бор-нитридни инструменти, които всъщност са аналог на промишления диамант. За ножове от стомана, даже въглеродна, въобще не си заслужава да се говори. Освен това трябва да помислим и за предпазните мерки.
— Берилият не е отровен — парира го Гусн. — Вече проверих.
— Вярно е, но прахът, отделян при обработката, се превръща в берилиев окис. Ако попадне в дихателните пътища, се получава берилиев хидроокис, който причинява берилиоза. Изходът от нея по принцип е фатален.
Фром направи пауза и погледна Гусн като учител, канещ се да продължи урока си.
— Така, около берилия има цилиндър от волфрам-рений, който ни трябва заради плътността му. Ще използваме дванадесет килограма от него и ще го туфираме в цилиндрични сегменти Знаеш ли какво точно представлява туфирането? Това е процес, при който материалът се загрява до такава температура, че да е годен за моделиране. Претопяването и леенето са много трудоемки, а и не са необходими за целите ни. Всичко това е заградено от експлозивите, които образуват взривната леща. И то е само първичното ядро, Гусн. Съставлява едва една четвърт от цялата ни енергийна мощ.