— Ами точността…
— Правилно Всичко, което произведем, трябва да е изпипано като най-фините скъпоценни камъни, които някога си виждал. Или пък като прецизен оптически инструмент.
— А волфрам-реният?
— Може да се набави от всеки голям концерн за електроуреди. Използва се за изработката на жичките в електрическите крушки. Има и множество други приложения. Освен това с него се работи далеч по-лесно, отколкото с чистия волфрам.
— Берилият… а, да. Използва се в жироскопите и други инструменти. Тридесет килограма.
— Двадесет и пет добре, вземи тридесет. Нямаш и представа какви сме късметлии.
— Откъде-накъде?
— Израелският плутоний е стабилизиран с галий. Преди да достигне точката на топене, плутоният минава през четири фази на трансформация. Освен това в определени температурни режими променя плътността си в границите от един до над двадесет процента.
— С други думи, е възможно, преди да е стигнал критичната точка…
— Точно така — отвърна Фром. — Възможно е, макар и да не е стигнал критичната точка, положението да стане критично. Няма да последва експлозия, но неутронното и гамаизлъчването ще бъдат смъртоносни в радиус от… ааа, от десет до тридесет метра в зависимост от обстоятелствата. Този факт е открит по време на манхатънския проект. Те не са имали късмет, но за сметка на това са били прекрасни учени. Още щом са получили първия ГРАМ плутоний, и са решили да изследват качествата му. Ако са били изчакали или пък са сметнели, че знаят повече, отколкото всъщност са знаели, то тогава.
— Нямах представа — призна си Гусн. „Милостиви Боже…“
— Не всичко е описано в книгите, млади мой приятелю. Или може би е по-добре да кажа не всички книги съдържат цялата информация. Във всеки случай с прибавения галий плутоният става стабилен. Всъщност работата с него е напълно безопасна, стига да се вземат необходимите предпазни мерки.
— Значи започваме със заготовките от неръждаема стомана по определените размери. След това преминаваме към отливките.
Фром кимна.
— Правилно Много добре, mein Junge.
— И след като завършим с леенето, ще се заемем с материала за бомбата… Разбирам. Е, май че имаме добри машинни оператори.
Те бяха „привлекли“ десет мъже — всичките палестинци от местните оптически магазини — и ги бяха обучили да работят със струговете.
Самите машини отговаряха на всяка дума от описанието на Фром. Преди две години те бяха истинско произведение на изкуството и напълно идентични с оборудването, използвано в американския завод У-12 в Оук Ридж, Тенеси. Отклоненията се измерваха от лазерни интерферометри, а въртящите се глави на машините се контролираха от компютър в три измерения през пет оси на движението. Инструкциите се подаваха отново от компютри върху специални екрани. Самият проект също се правеше от миникомпютър и излизаше начертан на печатащо устройство.
Гусн и Фром въведоха операторите при машините и им дадоха първата задача. Трябваше да изработят заготовките от неръждаема стомана за първичното плутониево ядро, което щеше да предизвика термоядрения огън.
— Сега — каза Фром — за експлозивите.
— Много съм слушал за теб — каза Бок.
— Да се надяваме, че все хубави неща — отвърна Марвин Ръсел с предпазлива усмивка.
„Първият жив индианец, който виждам“ — помисли си бързо Бок. Остана някак си разочарован. Ако не се смятаха скулите, Ръсел не се различаваше от който и да е европеец. Но дори и с тези скули лесно можеше да мине за славянин с примес от татарска кръв някъде далеч в родословното му дърво. Тенът му идваше предимно от слънцето. Но мъжът срещу Гюнтер направо пращеше от сила.
— Чух, че си убил някакъв полицай в Гърция, като си му счупил врата.
— Не знам защо хората смятат това за голямо геройство — отвърна напълно искрено Ръсел. — Онзи беше просто някакъв кльощав мухльо, а аз знам как да се пазя.
Бок кимна с усмивка.
— Напълно те разбирам, но въпреки това начинът ти на действие е доста впечатляващ. Чух добри неща за теб, господин Ръсел, и…
— Казвай ми Марвин. Всички правят така.
Бок отново се усмихна.
— Както искаш, Марвин. Аз съм Гюнтер. Особено изтъкват уменията ти да боравиш с оръжие.
— И това не е голяма работа — каза учудено Марвин. — Всеки може да се научи да стреля.