Райън затвори очи и още веднъж си напомни за това, което притежаваше: жена, две деца, финансова самостоятелност. Тези ценности не можеха да му бъдат отнети от никого.
„Превръщаш се в един от тях…“
Той се бе борил — бе убивал, — за да защити семейството си. Може би Елиът бе ужасена от това, но в тихи моменти като сегашния Джак си спомняше събитията с тъжна усмивка. Само на около двеста метра от мястото, на което седеше сега, Джак хладнокръвно и точно бе забил три куршума в гърдите на терориста — право в целта! Така си бе припомнил всичко научено в Куантико. Това, че тогава сърцето му биеше със сто удара в минута, че за малко не се подмокри, че едвам се сдържа да не повърне, нямаше значение. Той бе направил точно каквото трябваше и сега жена му и децата му бяха живи и здрави. Райън се чувстваше като мъж, доказал се по всички възможни начини — бе спечелил сърцето на чудесно момиче, имаше две пратени от Бога деца и бе защитил семейството си смело и без колебание. Джак с готовност бе посрещнал всички предизвикателства на съдбата и ги бе победил.
„Точно така — каза си той, без да откъсва поглед от телевизора. — Майната й на Лиз Елиът.“ Мисълта го развесели. „Тази студена кльощава кучка с нейната арогантност и… какво друго?“ Мисълта на Райън се зарея и затърси отговор на въпроса, „Какво друго?“ Тя бе слаба натура. Слаба и плашлива. Какво все пак имаше под тази твърдост и перчене? Сигурно нищо особено. Райън бе виждал подобни съветници по националната сигурност и преди. Груби, неспособни да доловят музиката на живота. „Лиз Елиът. Кой не би искал да я прати на майната й?“ Тя не бе много интелигентна, а освен това в гърдите си не носеше нищо, което да оползотвори и малкото й умствен багаж. Добре, че президентът имаше съветници като Банкър и Талбът, на които да се опира.
„Ти си по-добър от всички. — Мисълта бе хубава и му помогна да довърши поредната си чаша вино. — Защо да не изпия още една? Това вино май не е чак толкова лошо.“
Когато отново се върна във всекидневната, Райън намери Кети да преглежда картоните на пациентите си, седнала на любимия си стол с висока облегалка.
— Искаш ли чаша вино, скъпа?
Доктор Карълайн Райън отрицателно поклати глава.
— За утре имам две процедури.
Джак я заобиколи и се насочи към стола си. Въпреки че не гледаше КЪМ жена си, той я улови с крайчеца на окото си.
— Охо!
Кети вдигна поглед от работата си и му се усмихна. Лицето й изглеждаше прекрасно. Джак се запита как ли успява да не развали прическата си, докато се къпе.
— Откъде го взе това?
— От каталог.
— Кой, на Фредерикс ли?
Доктор Карълайн Мюлър Райън, член на Американското дружество на офталмолозите, бе облечена в черен пеньоар, който бе шедьовър на откровението и прикриването. Трудно му бе да каже какво точно поддържа отделните части на робата в едно. Отдолу прозираше нещо ефирно и много хубаво. Все пак цветът бе странен. Кети носеше само бели нощници. Джак дори и за миг не бе забравял чудесната бяла нощница, която жена му носеше през първата им брачна нощ. Не че тогава Кети бе девствена, но бялата коприна сякаш я правеше такава. „Този спомен никога няма да ме напусне“ — каза си Джак. Оттогава тя не я бе обличала нито веднъж. Твърдеше, че сватбената рокля и сватбената нощница се носят само веднъж в живота. „Какво съм направил, за да заслужа такава прекрасна жена?“ — запита се Джак.
— На какво дължа честта? — попита Райън.
— Мислех си.
— За какво?
— Ами малкият Джак е на седем години. Сали на десет. Искам още едно.
— Още едно какво? — остави чашата си Джак.
— Още едно бебе, глупчо!
— Защо? — попита съпругът й.
— Защото мога и защото го искам. Съжалявам — продължи с усмивка тя, — ако те притеснява. Имам предвид упражнението.
— Мисля, че мога да се справя с него.
— Утре трябва да ставам в четири и половина — продължи Кети. — Първата ми процедура започва преди седем.
— И?
— И — изправи се тя и се приближи към мъжа си. Кети се наведе и го целуна по бузата. — Ще се видим горе.
Райън поседя сам минута-две. После допи виното си, изключи телевизора и се усмихна. Провери дали вратите са заключени и дали алармената инсталация работи. После се спря в банята да си измие зъбите. Един бегъл поглед в чекмедженцето на жена му откри термометър и малка бележка с написани върху нея дати и температури. Значи не се шегуваше. От дълго време е мислила за това и както винаги не го е споделяла с него. Е, значи всичко бе наред, нали? Да.