Джак влезе в спалнята, съблече се и надяна халата си, преди да се мушне в леглото при жена си. Целуна я.
— Сигурна ли си, че го искаш, скъпа?
— Притеснява ли те нещо?
— Кети, способен съм на всичко, за да те направя щастлива. На всичко.
„Бих искала да пиеш по-малко“, помисли си Кети. Но сега не беше време за подобни забележки. Тя почувства ръцете му през пеньоара. Джак имаше силни, но нежни ръце, които сега милваха тялото й по цялото му продължение. Облеклото й бе евтино и безвкусно, но всяка жена бе призвана да изглежда така поне веднъж в живота си. Дори и един професор по офталмологична хирургия в института „Уилмър“ към болницата „Джон Хопкинс“. Дъхът на Джак миришеше на паста за зъби и евтино бяло вино, но останалата част от тялото му лъхаше на мъж. На мъжа, който превърна живота й в мечта. Той работеше много, пиеше повече, отколкото трябва, и не си доспиваше. Но под всичко това се криеше нейният мъж.
Щом ръцете на Джак достигнаха до копчетата, Кети издаде нужните звуци. Джак я разбра, но пръстите му бяха прекалено непохватни. На всичко отгоре трябваше да се справят с малки копчета и сякаш още по-малки илици. Зад копчетата обаче се криеха гърдите на Кети и това гарантираше, че пръстите на Джак няма да се откажат лесно. Кети си пое дълбоко дъх и долови мириса на любимата си пудра. Тя не обичаше парфюмите. Според нея жената криеше в себе си всички миризми, от които един мъж има нужда. Готово. Сега ръцете му погалиха нежната й, все още млада кожа. Тридесет и шест години не бяха чак толкова много. Не и за още едно дете. Тя така копнееше за него. Искаше още веднъж да почувства как животът се ражда в тялото й. Беше готова за стомашните неразположения, за странното неудобство от издутия корем в името на чудото на живота. Болката от раждането също не бе за пренебрегване. Но гордостта да можеш да го направиш, радостта да изпитваш подкрепата на Джак до себе си — както бе със Сали и Джак младши — й стигаше. Именно това означаваше да си жена. Да можеш да дариш нов живот на света. Да дариш хората с единственото познато безсмъртие.
„А освен това — засмя се вътрешно тя, — когато забременея, няма да има нужда да правя кросове за поддържане на формата.“
Ръцете на Джак напълно я съблякоха и я отпуснаха на леглото. Джак умееше да прави това. Тя го помнеше още от първия им набързо направен опит. Именно тогава Кети разбра, че Джак ще поиска ръката й след като вече бе получил и останалите части на тялото. Отново я напуши смях. Ръцете му милваха кожата, която сега бе едновременно гореща и студена при допира. И когато най-сетне бе я поискал, бе събрал куража да попита, Кети видя страха и ужаса от евентуален отказ в очите му. А самата тя цяла седмица се бе притеснявала — веднъж дори плака, — че може да не я поиска, че може да промени решението си, че може да си намери друга. Още преди да се бяха любили за пръв път, Кети вече знаеше. Това бе той. Джак е мъжът, когото щеше да прекара живота си, чиито деца щеше да носи и когото щеше да обича до гроб, а може би дори и след това, ако свещениците бяха прави. Ръстът, силата, смелостта, която бе показал два пъти пред очите й — и вероятно още доста пъти на места, за които не знаеше, — не бяха най-важното. Джак бе добър, нежен и имаше морална сила, която съзираха само проницателните. Съпругът й бе обикновен в едни неща, уникален в други, но мъж във всички, с цялата необходима за това сила и със съвсем малко на брой недостатъци.
А тази вечер щеше да я дари с ново дете. Цикълът й, предсказуем както винаги, бе потвърден и от сутрешната температура. Е, това, разбира се, бе само статистическа вероятност, но в нейния случай — доста голяма. Не трябваше да влиза в амплоато си на лекар. Не с Джак и не сега.
Кожата й вече гореше. Джак бе толкова умел. Целувките му — едновременно нежни и страстни. Ръцете му — невероятно опитни. Разваляше прическата й, но сега това нямаше значение. Хирургическите шапки превръщаха къдренето в загуба на време и пари. През уханието на пудрата проникнаха миризмите на жена, която бе почти готова. Кети обикновено участваше по-активно в тези епизоди, но тази вечер се остави напълно във владение ма Джак. Той изучаваше копринената й кожа и търсеше… интересните места. Понякога това му харесваше. Харесваше му и когато Кети играеше по-активна роля. Но играта винаги можеше да е различна. Реакцията на Кети дойде малко неочаквано. Тя изпъна гръб и изстена, без да казва нищо смислено. Нямаше нужда от думи. Бяха женени от доста време и Джак знаеше всички сигнали. Тя го целуна страстно и заби нокти в раменете му. Този сигнал означаваше: „Сега!“