Така че в своите райони за патрулиране американските ракетоносци бяха просто неуязвими. Когато изпращаха атакуващи подводници да ги преследват с учебна цел, се вземаха необходимите предпазни мерки и операцията се провеждаше на нужната дълбочина. Но дори и американските атакуващи лодки от най-новия клас „688“ рядко успяваха да проследят ракетоносец. А случаите на проследена „Охайо“ се брояха на пръстите на едната ръка. Тук винаги се касаеше за груба капитанска грешка, която неизбежно носеше-черна точка в досието. От друга страна, само най-добрите капитани на атакуващи подводници, които задължително трябваше да имат и късмет, успяваха да се възползват от грешките и да проследят „Охайо“, без на свой ред да бъдат разкрити. „Омаха“ имаше един от най-добрите капитани в Тихоокеанския флот и въпреки това не успя да засече „Мейн“. А в „Омаха“ разполагаха и с разузнавателни сведения, за които руснаците не можеха дори да мечтаят.
— Добро утро, сър — поздрави Клагет с влизането си в кабинета на Манкузо. — Надявам се, че не съм се забавил.
— Капитане, това е доктор Рон Джоунс.
— Това ли е Джоунси, с когото обичате да се шегувате, сър? — попита Клагет и пое ръката на цивилния.
— Не бива да вярвате на нито една от историите, които сте чули — каза Джоунс.
Когато забеляза погледите на двамата, Клагет се сепна.
— Да не би някой да е починал?
— Сядай там — каза Манкузо. — Рон смята, че по време на последния патрул може би сте били проследени.
— Измишльотини — забеляза Клагет. — Извинете ме, сър.
— Доста сте сигурен — обади се Джоунс.
— „Мейн“ е най-добрата подводница, с която разполагаме, доктор Джоунс. Ние сме черна дупка. Не излъчваме звуци, а само ги прихващаме.
— Знаете си урока, капитане. Сега можем ли да говорим по същество?
Рон отключи куфарчето си и извади дебел сноп компютърни разпечатки.
— Точно около средата на патрула ви.
— Добре, това беше, когато се залепихме за „Омаха“.
— Не говоря за това. „Омаха“ е била пред вас — каза Джоунс, като прелистваше страниците.
— Все още не вярвам, но щом като искате, ще погледна материалите ви.
Компютърните разпечатки всъщност представляваха графично отражение на информацията от сонара. Върху всяка от тях имаше дата. На отделните страници имаше информация и за условията — главно температура на водата.
— Тогава около вас е било доста гъсто населено — каза Джоунс и посочи страниците. — Четиринадесет риболовни корабчета, шест дълбоко газещи търговски кораба, а виждам, че не са ви липсвали и китове. Значи операторите на сонара са били доста заети, а дори и претоварени.
— Това е вярно — позволи си да се съгласи Клагет.
— А какво ще кажете за това? — посочи един графично изобразен шум Джоунс.
— Ами докато преследвахме „Омаха“, капитанът реши малко да ги поразтърси, като изстреля срещу тях въздух под налягане.
— Сериозно ли? — попита Джоунс. — Е, това обяснява реакцията им. Предполагам, че на „Омаха“ са си сменили бельото и са се отправили на север. Между другото, на мен никога нямаше да успеете да ми погодите такъв номер.
— Така ли мислите?
— Да, точно така — отвърна Джоунс. — Винаги съм обръщал особено внимание на обстановката. Аз съм се измъквал от „Охайо“, капитане, знаете ли това? Вие можете да бъдете проследени. Всеки може. Вижте сега тук.
Компютърната разпечатка представляваше какофония от точки, които в по-голямата си част, изглежда, показваха обикновен шум. Сякаш цял мравуняк се бе наговорил да върви през листите в продължение на часове. Както при всички случайни събития, и в това имаше несъответствия. Например виждаха се места, през които по една или друга причина мравките не бяха минали. А имаше и други, на които се бяха събрали и след това внезапно разпръснали.
— Ето, вижте тази линия — каза Джоунс. — Един и същ контур се повтаря осем пъти, и то само когато термоклинът изтънява.
Капитан Клагет се намръщи.
— Осем, казвате? Тези двата сигурно са отражения от рибарски корабчета или пък от много далечни контакти в конвергентната зона.
Клагет запрелиства страниците. Той познаваше сонара си.
— Тук слоят е тънък.
— Именно затова хората ви са го пропуснали. Както на борда, така и при проверките след патрула. Но, от друга страна, аз проверявам работата ви именно заради това — обясни Джоунс. — Кой е бил наблизо по това време?
— Комодоре? — попита Клагет и след утвърдителното кимване на Манкузо продължи: — Някъде в района трябва да е била лодка от клас „Акула“. „Омаха“ я е изгубила южно от Кодиак, което значи, че е била най-много на шестстотин мили от нас. Е, не е задължително да е била точно тази лодка.