— По дяволите, Рон.
— Не съм нарушил правилата, капитане. Освен това той трябва да знае.
— Не мога да го направя. Просто не мога.
— Чудесно, Барт.
Джоунс направи пауза.
— Капитане, вие можете да направите един куп предположения как все пак сме получили толкова много информация наведнъж. Можете дори и да отгатнете.
Клагет, разбира се, бе чувал доста слухове. Например защо док № 810 в Норфолк преди години бе затворен за толкова дълго. Разправяха се най-различни истории, но само в каюткомпаниите на подводниците по време на плаване, и то дълбоко под водата. И още как американският флот се е сдобил с руска подводница ракетоносец. Или пък как във Военноморското училище по ядрена енергетика в Айдахо се е появил доста странен реактор, който след опитите отново изчезнал. Клагет бе чувал и за подробните схеми, а дори и за екземплярите от съветски торпеда, изникнали по странен начин в Гротън. Говореше се още, че по време на ракетна стрелба във военновъздушната база „Ванденберг“ някои от ракетите не приличали на американски. Освен това във флота се бяха получили доста ценни разузнавателни сведения от оперативен характер. Те явно идваха от човек, който знае за какво, по дяволите, говори. Разузнавателната информация във флота рядко биваше такава. Клагет погледна униформата на Манкузо, върху която висеше лента, означаваща медал за особени заслуги — най-голямата американска награда в мирно време. На лентата се виждаше звездичка, която означаваше, че наградите са две. Освен това Манкузо бе по-скоро млад за ескадрен командир и определено млад за контраадмирал. В кабинета му имаше и човек, който бе плавал с него и сега го наричаше Барт. Клагет кимна към доктор Джоунс.
— Разбрах ви. Благодаря. Значи е командирска грешка?
Джоунс се намръщи. Той не познаваше толкова добре Хари Рикс.
— Просто лош късмет. А защо не и добър? Не се е случило нищо страшно. Просто разбрахме нещо, което преди не знаехме. Сега познаваме клас „Акула“ по-добре. Куп странни обстоятелства са се събрали на едно място. Това се случва веднъж на сто години. Капитанът ви се е оказал жертва на обстоятелствата, а другият — ако друг въобще е имало — е бил дяволски прозорлив. Важното при грешките е да се вземе поука от тях, нали?
— Хари се връща след десет дни — обади се Манкузо. — Ще можеш ли да дойдеш тогава пак?
— Съжалявам — поклати глава Джоунс. — Ще бъда в Англия. Ще попътувам няколко дни с английската подводница „Турбулент“. Британците искат да проверят как работи новият им процесор и задачата се падна на мен.
— Надявам се, няма да ме накарате да представя сведенията на капитана, сър? — попита Клагет след неколкоминутен разговор.
— Не, Холандец… Да не би да искаш да ми кажеш нещо?
Сега бе ред на Клагет да помръкне.
— Сър, той ми е шеф и при това добър шеф, но е малко категоричен в мнението си.
„Майсторски казано — помисли си Джоунс. — Не е лош шеф… само малко категоричен. Клагет току-що нарече капитана си идиот, и то така, че никой да не може да го обвини в нелоялност.“ Рон се запита що за инженерно чудо по ядрена енергетика бе този Рикс. Хубаво, че поне помощник-капитанът му бе мъж на място. А умните капитани се вслушваха в помощниците си.
— Капитане, какво прави господин Чембърс?
— Наскоро пое командването на „Кий Уест“. Старши сонарен оператор му е едно момче, което е учило при теб. Били Зервински. Току-що е станал главен оператор.
— А, така ли? Това е чудесно. Предполагах, че господин Чембърс ще смени лодката, но Били да стане главен толкова скоро? Господи, накъде отива флотът?!
— Работите бавно като мравки — забеляза сърдито Куати. Кожата му бе станала почти бяла. Успокоителните, които вземаше, отново го мъчеха.
— Не е вярно — отвърна твърдо Фром. — Казах ви, че ще стане за няколко месеца, и ще удържа на думата си. Когато подобно съоръжение е било сглобено за пръв път, то е отнело три години и ресурсите на най-богатата нация в света. Аз ще ви го направя за осем пъти по-малък срок и за още по-малък бюджет. След няколко дни започваме да работим с родия. Тогава ще ни бъде по-лесно.
— Ами плутоният? — попита Гусн.
— Той ще бъде последната ни грижа — вече знаеш защо.
— Да, хер Фром. Ще трябва да бъдем изключително внимателни. Главната грижа при работа с критична маса е тя да не стане критична, докато я оформяш — отвърна Гусн, без да се опитва да прикрие раздразнението си. Работеше вече осемнадесети час. Трябваше да наблюдава операторите. — А тритият?
— Най-последен. Причините отново са очевидни. Той е относително нестабилен, а ние искаме да го имаме във възможно най-чист вид.