«Сякаш съм кираджийски кон.»
— Това е добре — каза Кларк. — Да не би жена ти да е настоявала да си починеш?
Райън впери поглед в шосето.
— Къде е куфарчето?
— Ето го тук.
Джак го отвори и се зарови из информацията от уикенда.
Хванаха директен полет от вашингтонското национално до денвърското международно летище «Стейпълтън». Времето бе хубаво почти през целия път. Както и повечето европейци, Бок бе впечатлен или по-скоро поразен от огромните пространства. Гористите хълмове на Апалачите; безкрайните равнини на Канзас, осеяни с гъста мрежа от напоителни съоръжения; удивителният начин, по който прерията внезапно свършваше, за да премине в Скалистите планини, намиращи се съвсем близо до Денвър. Марвин без съмнение щеше да каже нещо от сорта на: «тези красоти принадлежат на моя народ» и тъй нататък. Глупости. Били са варвари, живеещи на племена, които са следвали навсякъде бизоните или каквото и друго да е имало тук преди идването на цивилизацията. Вярно, че Америка му беше враг, но поне цивилизована страна, което, разбира се, я правеше още по-опасна. През целия полет Бок се бореше с желанието си да пуши и едва успя да дочака кацането на самолета. Само десет минути след слизането си от самолета те вече бяха наели кола и разглеждаха картата на Денвър. Бок изпитваше леко неразположение от разредения въздух. После разбра, че се намират почти на хиляда и петстотин метра надморска височина. Беше истинско чудо, че в града се играеше американски футбол.
Бяха кацнали в късния предобед, така че нямаха проблеми със задръстването. Намериха стадиона лесно. «Скайдоум» бе внушителна постройка, разположена югозападно от града. Около стадиона имаше доста празни площи, преустроени в паркинги. Бок спря колата до едно от билетните гишета и реши да се довери на обикновения подход.
— Имате ли билети за тазвечерния мач? — попита продавачката той.
— Разбира се. Останаха още неколкостотин. Къде желаете да бъдат?
— Ами всъщност аз не познавам стадиона.
— Сигурно не сте идвали друг път — забеляза жената и му се усмихна приятелски. — Останаха ни места само в горната част — сектори 66 и 68.
— Два билета, моля. Мога ли да платя в брой?
— Разбира се. Откъде сте?
— От Дания — отвърна Бок.
— Наистина ли? Добре дошли в Денвър тогава. Надявам се, че мачът ще ви хареса.
— Мога ли да погледна вътре, за да се ориентирам къде точно са местата?
— По принцип не, но всъщност няма да пречите на никого.
— Благодаря ви — усмихна се Бок в отговор на предвзетата продавачка.
— Нима имат билети за тази вечер? — учуди се Марвин Ръсел. — Ще се гръмна.
— Ела да видим къде са ни местата.
Бок влезе през най-близкия вход. До него имаше няколко големи фургона със сателитна техника на Ей Би Си, които щяха да предават мача. Бок си направи труда да забележи, че на телевизионните станции е отделено специално внимание. Това означаваше, че всеки път паркират на едно и СЪЩО място — до изход номер пет. Вътре немецът забеляза група работници, кои то монтираха апаратурата. Той се отправи към най-близката рампа, като нарочно избра погрешна посока.
Стадионът разполагаше със седящи места за малко повече от шестдесет хиляди човека. Бе разделен на три части: долна, мецанин и горна. Виждаха се и две големи остъклени ложи, в които местата изглеждаха доста привлекателни. Структурата на съоръжението бе впечатляваща. Конструкцията бе от железобетон, а всички горни места се издигаха върху носещи греди. Нямаше колони, които да се изпречват в полезрението на зрителя. Прекрасен стадион. Прекрасна мишена. На север зад паркингите се простираха безкрайни хектари от нискоетажни сгради. На изток се виждаше някакво държавно учреждение. Стадионът не се намираше в центъра на града, но това не можеше да се поправи, нали? Бок намери мястото си и седна. После извади компаса, за да се ориентира за мястото на телевизионните екипи. Това не бе много трудно. До една от журналистическите кабини висеше знамето на Ей Би Си.
— Хей!
— Да? — обърна се Бок и погледна към пазача.
— Какво правите тук?
— Извинете — показа билетите Бок. — Току-що ги купих и исках да разбера къде са местата и къде трябва да паркирам. Никога не съм ходил на мач по американски футбол — прибави той, като наблегна на акцента си. Бе чувал, че американците се отнасят много вежливо към хора с европейски акцент.
— Най-добре е да паркирате в секторите А или Б. Освен това елате по-раничко — да речем, към пет. Така ще избегнете задръстването. Понякога става ужасно.