Гюнтер поклати разбиращо глава.
— Благодаря ви. Вече си тръгвам.
— Няма проблеми, сър. Не е станало нищо особено. Всичко е заради здравните застраховки. Ако тук се мотаят хора без работа, могат да се наранят, а после да ни съдят.
Бок и Ръсел си тръгнаха. Те заобиколиха по най-долната част на стадиона, тъй като Гюнтер искаше да е сигурен, че е запомнил всичко. Но после разбра, че усилията му са били напразни, защото се сдоби със схема на стадиона, отпечатана върху малка брошурка.
— Видя ли всичко, което искаше? — попита Марвин, когато се качиха в колата.
— Предполагам, че да.
— Знаеш ли, че това е доста хитро — заразсъждава на глас американецът.
— Какво имаш предвид?
— Ами използването на телевизията. Грешката на революционерите е, че с лека ръка подминават психологическата страна на въпросите. Всъщност не е нужно да се убиват много хора. Трябва просто да ги изплашиш, да им вземеш страха, нали?
Бок спря точно при изхода на паркинга и погледна придружителя си.
— Доста нови неща си научил, приятелю.
— Информацията е отлична — каза Райън, докато прелистваше страниците.
— Самата аз също не съм предполагала подобен развой — съгласи се Мери Патриша Фоли.
— Как си?
Очите й заблестяха.
— Клайд вече напира. Чакам да ми изтече водата.
Джак вдигна поглед.
— Клайд?
— Така го наричам. Или може би я наричам. Все още не знам.
— Правиш ли упражненията си?
— Сигурно и Роки Балбоа не е бил в по-добра форма от мен. Ед току-що приключи с боядисването на детската стая. Люлката отново е сглобена. Всичко е готово, Джак.
— Колко отпуска ще си вземеш?
— Четири седмици. Или пък шест.
— Искам да вземеш малко от този материал за у дома — каза Райън, без да вдига поглед от втора страница.
— Щом ми плащаш — засмя се Мери Пат.
— Какво мислиш, МП?
— Мисля, че СПИНАКЪР е най-добрият ни източник на информация. Щом го казва, вероятно е истина.
— Да, но отникъде другаде няма нищо подобно.
— Именно затова се вербуват високопоставени агенти.
— Вярно — съгласи се Райън.
Докладът на агент СПИНАКЪР не можеше да бъде сравнен със земетресение. Той по-скоро приличаше на слаб трус, от който хората разбираха какво ги чака по-нататък. Откакто руснаците бяха дали тон за начало на реформите, Съветският съюз мигновено бе развил повсеместна политическа шизофрения. «Думата не е точна — каза си Райън. — По-скоро прилича на общо объркване.» На политическата сцена съществуваха пет ясно отделени един от друг сектора. Първо — истинските комунисти, убедени, че всяко отклонение от партийната линия е грешка. Някои ги наричаха ретрогради“. Второ — прогресивните социалисти. Те пък се стремяха да създадат социализъм с човешко лице. „Опит, който вече се провали в Масачузетс“ — помисли си сухо Райън. Трето — умерените центристи, желаещи капиталистическа пазарна икономика, подплатена със солидни социални помощи. Според икономистите това бе най-лошият вариант. Четвърто — реформаторите, които се бореха за минимални социални осигуровки и бурно развитие на капитализма. Но, от друга страна, значението на думата „капитализъм“ та сега се знаеше само в бързо разширяващия се престъпен свят. Пето — крайно десните, радетели на авторитарен режим. Преди седемдесет години именно тази форма на управление бе довела комунистите на власт. Групи те, изпадащи в двете крайности, притежаваха по около десет процента от местата в Конгреса на народните депутати. Останалите осемдесет процента от гласовете бяха сравнително равномерно разпределени между трите центристки групировки. Напълно естествено обаче различните въпроси разцепваха коалициите. Един от тях бе екологията, която винаги предизвикваше разгорещени дебати. Но като че ли най-парлив си оставаше въпросът за отделянето на републиките, които винаги досега са били под руско управление. В крайна сметка всяка от петте групи се раздели на по-малки политически образувания. Например напоследък в средите на крайната десница упорито се говореше за поканването на Романови в Москва. Те не искаха отново да ги сложат на трона, а просто да им поднесат полуофициалните си извинения за убийството на царското семейство. Или поне така твърдяха слуховете. Джак си мислеше, че авторът на идеята или е най-наивният хапльо, родил се след влизането на Алиса в заешката дупка, или пък е политик с опасно опростен начин на мислене. Хубавото в цялата история — както предаваше станция Париж на ЦРУ — бе, че великият княз на всички руснаци явно умееше да преценява политиците и се грижеше за сигурността си повече от спонсорите, които го канеха.