— Само дето не сме го чували от никое друго място.
— Но той е най-добрият ни източник на подробности от кухнята.
— Доводът ти просто затваря омагьосания кръг, в който се намираме, Мери Пат.
— Док, разполагаш с доклада, а знаеш и мнението ми — каза госпожа Фоли.
— Разбира се, мадам — отвърна Джак и остави папката на бюрото си.
— И какво смяташ да им кажеш? — „Те“ бяха висшата тройка на изпълнителната власт — Фаулър, Елиът, Талбът.
— Мисля, че ще използвам твоята оценка. Не съм напълно съгласен с нея, но не разполагам с аргументи за оборването й. Освен това последния път, когато застанах срещу теб, именно аз оплетох кълчищата.
— Знаеш ли, че си много добър шеф?
— А пък ти отлично умееш да ме подработваш.
— Е, на всекиго може да се случи — отвърна госпожа Фоли и с мъка се изправи. — Сега трябва да се дотътря до кабинета си.
Джак също стана и побърза да й отвори вратата.
— Кога трябва да родиш?
— На тридесет и първи октомври — усмихна му се тя. — Празникът на Вси светии. Но винаги закъснявам и все се раждат големи.
— Е, внимавай тогава.
Джак я изгледа, докато се отдалечи, и се отправи към кабинета на директора.
— Хвърли един поглед на това.
— Нармонов? Чух, че е пристигнал нов доклад на СПИНАКЪР.
— Точно така, сър.
— Кой ще напише отчета за него?
— Аз — отвърна Джак. — Първо обаче искам да сверя някои неща.
— Утре ще ходя надолу. Бих искал дотогава да е готов.
— Ще го свърша още тази вечер.
— Добре. Благодаря, Джак.
„Това е мястото“ — каза си Гюнтер по средата на първата четвърт. Стадионът приютяваше шестдесет и две хиляди седемстотин и седемдесет запалянковци. Бок видя още около хиляда човека, които продаваха напитки и закуски. Мачът не бе важен, но американците явно се отнасяха към футбола си с не по-малко уважение, отколкото европейците към своя. Учудващо много хора бяха нашарили лицата си с цветовете на местния отбор. А неколцина дори бяха голи до кръста с изрисувани върху телата фланелки, по които ясно се открояваха големите цифри на номерата, характерни за американския футбол. По оградата, близо до първия ред, висяха най-различни окуражителни лозунги. На терена имаше жени, подбрани с оглед на танцувалните им способности, както и по някои физически качества, които даваха тон на агитките. Бок стана свидетел на една доста странна демонстрация, наречена „вълната“.
Освен това научи и някои неща за господстващото положение на американската телевизия. Огромната разнородна тълпа хрисимо се съгласяваше с прекъсванията, през които Ей Би Си пускаше рекламите си. Подобен инцидент би предизвикал бунт дори и сред най-възпитаните европейски запалянковци. Телевизията дори се използваше при ръководството на играта. Теренът бе буквално осеян със съдии, облечени в раирани фланелки. Те бяха следени от камерите и както обясни Ръсел, друг съдия се занимавал с преглеждането на видеозаписите от мачовете, за да открие евентуални грешки при ръководството. Освен всичко това два големи екрана, монтирани на стадиона, повтаряха спорните моменти, за да може и тълпата да прецени доколко е вярно съдийското решение. Ако някой се опиташе да приложи всички тези мерки в Европа, със сигурност на всеки мач щеше да има жертви сред съдиите и запалянковците. Странната смесица между ревностен ентусиазъм и кротка цивилизованост се стори доста странна на Бок. Мачът не му се видя много интересен, макар че Ръсел явно бе на друго мнение. Разюзданото насилие, демонстрирано от американските футболисти, бе накъсано от дълги периоди на пасивност. Редките прояви на буен характер бяха обуздавани до голяма степен и от факта, че състезателите трябваше да използват поне пистолет, за да пробият защитната екипировка на съперника си. Всички футболисти без изключение изглеждаха огромни. Едва ли на терена имаше човек под сто килограма. Но макар и наглед тромави и непохватни, халфовете, пък и другите състезатели демонстрираха завидна пъргавост и бързина. И въпреки всичко правилата си оставаха неразбираеми. Бок и не положи много усилия да ги схване, тъй като спортът не го привличаше особено. Като дете бе играл европейски футбол, но спомените от него отдавна бяха избледнели.
Гюнтер отново съсредоточи вниманието си върху стадиона. Той представляваше масивно и впечатляващо съоръжение с извита над него стоманена козирка. Седалките бяха застлани с тънки възглавнички. Имаше достатъчно много тоалетни и впечатляващ брой павилиончета, където продаваха предимно слаба американска бира. Общият брой на присъстващите бе около шестдесет и пет хиляди души, включително полицаите, продавачите и телевизионните екипи. Околните сгради… Бок разбра, че ако иска да предвиди приблизителния брой на очакваните жертви, ще трябва да се запознае с ефектите от ядреното оръжие. Щяха да бъдат най-малко сто хиляди. Сигурно и повече. Достатъчно. Той се зачуди колко ли от сегашните зрители щяха да бъдат между тях. Вероятно повечето. Щяха да си седят на седалките, да пият студената си и слаба бира и да дъвчат фъстъци и кренвирши Бок бе участвал в два самолетни атентата. При първия бе взривен по време на полет един въздушен лайнер, а вторият — опит за отвличане на самолет — завърши доста безславно. Тогава също си представяше жертвите, които са удобно настанени и предъвкват храната си, докато гледат филма, прожектиран по време на полета. Те са спокойни, защото въобще не подозират, че животът им изцяло зависи от някакви непознати хора. Те просто не знаят нищо. Именно в това беше красотата. Той знаеше, а те — не. Той властваше над човешкия живот. „Сигурно, докато оглежда тълпите отгоре, Бог се чувства точно така“ — помисли си Гюнтер. Той бе жесток и безчувствен Бог, но истинският също бе жесток и безчувствен, нали? Да, точно това бе мястото.