Не много голяма.
— Знаеш ли какво ме тревожи? — попита Манкузо.
— Не.
— Занимаваме се с ракетоносни подводници вече над тридесет години. Все още никой не е успял да ни проследи в дълбоки води. Когато бях помощник-капитан на „Хамърхед“, проведохме тренировка с „Джорджия“ и те направо ни разказаха играта. Когато командвах „Далас“, никога не съм се опитвал да проследявам клас „Охайо“. Единствената тренировка, проведена с „Пуласки“, бе най-трудното изпитание в живота ми. Затова пък съм успявал да проследя подводници от клас „Делта“, „Тайфун“ и въобще всичко, което руснаците някога са пускали на вода. Правил съм подводни снимки на клас „Виктор“. Ние просто нямаме равни в този занаят… — Ескадреният командир се намръщи. — Хари, свикнахме да бъдем първи.
Рикс продължи да говори разумно:
— Барт, ние сме най-добрите. Единствените, които са близо до нас, са британците, но дори и те нямат шансове. Никой друг не скача на нашата височина. Имам идея.
— Каква?
— Значи се тревожиш за господин „Акула“? Добре, разбирам те. Тя е добра лодка. Може би дори достига клас „637“. Със сигурност е най-добро то нещо, което някога са правили. Постоянните ни заповеди са да избягваме всичко, изпречило се на пътя ни. Въпреки това ти похвали Росели проследяването на същата тази „Акула“. Сигурно отгоре са ти трили сол на главата.
— Позна, Хари. Няколко пръста наистина се размахаха заплашително, но в края на краищата, ако не харесват начина, по който ръководя ескадрата, винаги могат да ми намерят заместник.
— Какво знаем за „Адмирал Лунин“?
— В момента е на ремонт в дока. Трябва да се появи отново в края на януари.
— След ремонта може би ще стане малко по-тиха.
— Вероятно. Чува се, че ще й бъде монтиран нов сонар, който е с около десет години по-назад от нас — прибави Манкузо.
— И въпреки това те все още не могат да се справят с нас. Дори не НИ И доближават. Защо не го докажем?
— Как? — попита Манкузо.
— Защо не препоръчаш на шефовете да издадат следната заповед. Всяка наша лодка, попаднала на „Акула“, трябва да я проследи, и то агресивно Нека момчетата от атакуващите подводници се опитат да се приближат. А освен това, ако ракетоносец се приближи достатъчно близо до руска лодка, за да я проследи, без да бъде усетен, също да опита. Смятам, че за тази птичка ни трябва по-добра информация. Ако наистина представлява заплаха, то трябва да я познаваме, за да се пазим от нея.
— Хари, само ако чуят това, всички в групата ще се изправят на нокти. Идеята въобще няма да им хареса.
Но на Манкузо тя явно допадаше и Рикс го забеляза.
— Така значи — изръмжа той. — Та ние сме най-добрите, Барт. Ти го знаеш, аз го знам, те го знаят. Трябва да се определят някакви разумни стандарти.
— Например?
— Какво е най-голямото разстояние, на което някой някога е проследявал „Охайо“?
— Четири хиляди метра. Майк Хаймбах на „Скрептън“ срещу Франк Кемини на „Тенеси“. Кемини пръв е прехванал Хаймбах. Интервалът между двете прехващания е бил около минута. Всичко друго е било резултат на предварително подготвени тренировки.
— Добре, нека умножим това по… да кажем, пет. Повече от сигурно, Барт. Майк Хаймбах е разполагал с чисто нова лодка, току-що усъвършенствана сонарна система и с трима допълнителни сонарни оператори.
Манкузо кимна.
— Точно така. Всичко бе направено нарочно с цел да се установи дали някой въобще може да прехване подводница от клас „Охайо“. Изотермична вода под слоя на термоклина, въобще всичко.
— И все пак „Тенеси“ е спечелила — забеляза Рикс. — Франк е имал заповед да не се напъва много, но въпреки това ги е засякъл пръв. Пък и ако не се лъжа, е подготвил торпеден залп три минути по-рано от колегата си.
— Вярно — Манкузо се замисли за момент. — Нека бъдат двадесет и пет хиляди метра, но не по-близо от това.
— Чудесно. Знам как да проследя „Акула“ от такова разстояние. Сонарното ми отделение е отлично — както и на всички наши подводници. Ако се натъкна на този приятел, ще се закача за него и ще събера всичката възможна информация. Ще очертая около лодката му една окръжност с радиус двадесет и пет километра и няма да припаря вътре. По дяволите, той няма абсолютно никакъв шанс да ме засече.