— Преди пет години шефовете щяха да застрелят и двама ни само защото водим подобни разговори — забеляза Манкузо.
— Светът се променя. Виж, Барт, ти можеш да пуснеш и „688“ да свърши тази работа, но нима има смисъл? Защо трябва да си крием главите в пясъка, ако наистина сме разтревожени за уязвимостта на ракетоносците?
— Сигурен ли си, че можеш да се справиш?
— Разбира се, че съм сигурен. Ще напиша предложението си, а ти ще го изпратиш нагоре по етапен ред.
— Предполагам, знаеш, че предложението ти ще стигне чак до Вашингтон, нали?
— Да, но е време да сложим край на КРИЕМ СЕ ГОРДО, нали? В крайна сметка не сме компания от лелки, събрали се на следобеден чай. По дяволите, Барт, аз съм капитан на боен кораб. Ако някой твърди, че съм уязвим, ще му докажа, че дрънка пълни глупости. Все още никой не е успял да ме проследи. Нито пък ще успее. Готов съм да го докажа.
Разговорът съвсем не бе протекъл според очакванията на Манкузо. Рикс говореше като истински капитан на подводница, а комодорът обичаше да чува подобни думи.
— Сигурен ли си, че си напълно подготвен за това? Предложението ти ще предизвика спорове. Ще бъдеш подложен на натиск.
— Ти също.
— Аз съм ескадрен командир и работата ми е да поемам ударите върху себе си.
— Няма да се откажа от тази възможност, Барт. Добре, ще се наложи хората ми да потренират малко повече. Особено сонарният екип. Но аз имам време, а имам и отличен екипаж.
— В такъв случай напиши предложението си. Аз ще му дам положителна резолюция и ще го изпратя нагоре.
— Виждаш ли, че не е толкова трудно?
„Ако искаш да бъдеш номер едно сред капитаните в ескадрата, трябва да изпъкваш с нещо“ — помисли си той. Отдел „Бойна готовност-02“ в Пентагона сигурно щеше да подскочи, като чуе предложението, но те знаеха кой е Хари Рикс и го смятаха за умен и предпазлив капитан. Така че въпреки споровете и шума, които щеше да предизвика предложението, Рикс се надяваше да бъде одобрено. Хари Рикс: най-добрият подводен инженер вън флота. Човек, готов да подкрепи думите си с дела. Не звучеше зле. Със сигурност щеше да бъде забелязан и запомнен.
— Как беше на Хаваите? — попита Манкузо, приятно изненадан от капитана на Златния екипаж на „Мейн“.
— Това е много интересно. Астрофизическият институт „Карл Маркс“.
Полковникът от КГБ подаде няколко черно-бели снимки на Головко. Първият заместник-председател ги разгледа и ги остави на бюрото си.
— Сградата е празна, така ли?
— Почти. Вътре намерихме само това. Документ за доставка на пет американски машини. Много добри и изключително скъпи.
— За какво се използват?
— За много неща. Например за производство на лещи за телескопи. Операция, доста близка до задачите на института. Приятелят ни в „Арзамас“ обаче твърди, че със същите инструменти се моделират частите на ядреното оръжие.
— Кажи ми нещо повече за този институт.
— Ами изглежда, че е напълно редовен. Задачата му е била да осъществява космическата програма на бившата ГДР. Сега е погълнат от института „Макс Планк“ в Берлин. Те планират строежа на голяма обсерватория и телескоп в Чили. Освен това работят по проект за спътникови връзки с Европейската агенция за космически изследвания. Важно е да се отбележи, че телескопите с рентгенови лъчи имат доста общи неща с ядреното оръжие.
— А как се установява разликата между научно изследване и…
— Не може да се установи — призна полковникът. — Направих необходимите проверки. Дори и от нас е изтичала информация.
— Какво? Как?
— В различни списания са публикувани няколко статии по въпросите на звездната физика. Една от тях започва с думите: „Представете си центъра на звезда с такъв и такъв радиационен поток.“ Само че има една малка подробност. Радиационният поток, описан от автора, е много по-голям от потока на която и да е звезда. Четиринадесет пъти по-голям.
— Не разбирам — призна Головко, който се затрудняваше от изобилието на научна информация.
— Той е описал физична среда, в която напрежението е с десет на тринадесета по-голямо, отколкото в звездите. Всъщност описва вътрешността на термоядрена бомба в момента на детонацията.
— И как, за бога, цензурата е пропуснала подобно нещо? — попита удивено Головко.
— Генерале, според вас докъде се простират научните познания на паши те цензори? След като са видели думите „представете си центъра на звезда“, те веднага са решили, че статията не съдържа нищо секретно. Материалът е публикуван още преди петнадесет години. Има и други. Едва през последната седмица открих колко безполезни са били предпазните мерки. За щастие, информацията може да бъде използвана само от изключително прозорлив читател. Което, разбира се, не е изключено. Говорих с екип от млади инженери в Кищим. С малко помощ оттам сме в състояние да предприемем задълбочено проучване относно изтичането на информация чрез научните издания. Разработката ще ни отнеме от пет до шест месеца. Тя няма да засяга директно сегашната ни операция, но ще бъде изключително полезна за в бъдеще. Според мен е твърде вероятно неоснователно да сме подценили опасността от наличието на ядрено оръжие в страните от Третия свят.