Но евреите също бяха хора на Писанието. Така казваше Коранът. Те бяха духовни предтечи на исляма и деца на Аврам също като арабите. Религията им толкова приличаше на неговата собствена. Но войната му срещу Израел нямаше нищо общо с религията. Тя бе в защита на народа му, изгонен от собствената си земя. Бяха го изгонили хора, които се оправдаваха с религиозните си вярвания, но те им служеха само като прикритие.
Куати погледна вярата си с всичките й противоречия. Израел му бе враг. Американците също. Руснаците и те. Ето в тези прости истини се заключа ваше личната му теология. Куати твърдеше, че е мюсюлманин, но движещите го сили имаха много малко общи точки с религията.
— Продължавай нататък, Гюнтер.
20.
НАДПРЕВАРА
Сезонът в НФЛ вече бе преполовен, а „Викингите“ и „Кавалеристите“ продължаваха да играят добре. Отърсвайки се от загубата в Минесота, „Сан Диего“ си отмъстиха на непретенциозния „Индианаполис“ и го отнесоха с 45:3. „Викингите“ пък в труден мач срещу „Гигантите“ щастливо финишириха с победа и резултат 21:17. Тони Уилис премина границата от хиляда метра спринт в третата част от осмия мач за сезона. Той вече бе единодушно признат за „новобранец на годината“, а освен това стана официален говорител на НФЛ в президентската кампания против наркотиците. „Викингите“ се препънаха в „49“ и записаха загуба с 16:24. Така се изравниха със „Сан Диего“, които имаха седем победи и една загуба. Следващият им мач в Централна — „Черно-синя“ — дивизия бе срещу „Мечките“. Въобще двата отбора показваха, че няма да се шегуват. Единственото сериозно предизвикателство бяха „Делфините“ и „Ездачите“, които трябваше да се срещнат с „Кавалеристите“ в края на сезона.
Но от това на Джак не му ставаше по-леко. Сънят идваше все по-трудно въпреки нарастващото изтощение, което сякаш се превръщаше в мото на живота му. В миналото, когато му се случваше да не може да заспи, Джак се приближаваше до прозореца и гледаше залива на Чесапийк с постоянно движещите се в него корабчета и лодки. Сега седна и отново се загледа. Краката му бяха толкова нестабилни, че ставането му костваше усилия. Стомахът му протестираше срещу киселините, предизвиквани от стреса и подхранвани с кофеин и алкохол. Райън имаше нужда от сън. Дрямка, която да отпусне мускулите, и забвение за преуморения от ежедневно вземане на решения ум. Имаше нужда от спортуване. И от много други неща. Искаше отново да бъде мъж. Вместо това продължаваше да отслабва. Умът му непрестанно се занимаваше с дневните тревоги и нощните провали.
Джак знаеше, че Лиз Елиът го мрази. Дори си мислеше, че знае защо. При първата им среща преди години в Чикаго и двамата бяха в лошо настроение и запознанството им премина под знака на острите реплики. Разликата бе, че докато той предпочиташе да забравя лошите подробности — или поне повечето от тях, — Елиът явно имаше друго мнение по въпроса. Освен това имаше и вниманието на президента, който я слушаше. Заради нея никой никога нямаше да узнае за ролята на Джак във Ватиканското споразумение. Единственото направено от него вън от обсега на управлението. Райън, разбира се, се гордееше с работата си в ЦРУ, но тя бе строго политически и стратегически профилирана, докато Ватиканското споразумение имаше значение за доброто на целия свят. Джак не искаше сам да обере лаврите. В крайна сметка и други имаха заслуга за споразумението. Той просто желаеше името му да фигурира наред с другите. Нима това бе много? Работеше по четиринадесет часа на ден, през по-голямата част от времето пътуваше, три пъти бе рискувал живота си в името на родината — и за какво? За да може някаква си тъпа кучка от Бенингтън да заличи постиженията му с едно мръдване на пръста си.
„Лиз, ако не бях аз, ти въобще нямаше да достигнеш дотам. Нямаше да го направи и шефът ти — Леденият човек, Джонатан Робърт Фаулър от Охайо!“
Но те не можеха да научат това. Джак бе обещал. На кого беше обещал? За какво?
Най-лошото бе, че сега всичко се обръщаше срещу него, и то съвсем непредвидено и неочаквано. Миналата нощ отново бе разочаровал жена си. Просто не можеше да си го обясни. Нещо, като да включиш лампата, и тя да не светне, като да завъртиш ключа, и колата да не запали…
Като да не бъдеш мъж. Просто и ясно.
„Аз съм мъж. Извършил съм всичко, което е по силите на един мъж.
Опитай се да го обясниш на жена си, синко!
Борил съм се в името на родината и семейството си. Убивал съм заради тях. Спечелил съм си уважение сред най-силните мъже. Правил съм неща, за които никой никога няма да научи, и съм пазил най-строга тайна. Направил съм всичко, което е било по силите ми.