— Имам работа, която трябва да свърша.
— Тя не е толкова важна, че да залагаш скапания си живот заради нея, умнико. Не го ли разбираш?
— И кой според теб ще държи кормилото?
— Сър, може и да е трудно да те заместят, когато си в стихията си, но във формата, в която се намираш сега, и за онова хлапе Гудли няма да е трудно да действа толкова ефективно.
Кларк видя, че този изстрел е попаднал в целта.
— Да не мислиш, че сега от теб има някаква полза?
— Ще ми направиш ли една услуга, Джон? Върши си работата и карай колата.
В куфарчето имаше нов доклад от СПИНАКЪР, наименован според установения код, както и рапорт от НИИТАКА. Очертаваше се тежък ден.
„Точно каквото ми трябва“ — каза си Джак и затвори очи за момент.
Ставаше все по-зле. Райън се събуди едва след като колата спря в Ленгли. Умората бе победила сутрешното кафе и му бе позволила да дремне около читиридесет минути. Той понесе самодоволния и укорителен поглед на Кларк и се качи на седмия стаж. Куриерът внесе в кабинета му двете секретни досиета заедно с бележка, че директорът Кабът ще закъснее. Той упорито се придържаше към работното време на банкер. От шпионите се очакваше да работят доста по-усърдно. „Поне аз го правя“ — помисли си Джак.
Първо беше ред на НИИТАКА. Докладът твърдеше, че японците възнамеряват да не спазят търговската спогодба, сключена само преди шест месеца. Щяха да се оправдаят с „неприятни и непредвидени“ обстоятелства. „И може би донякъде ще са прави“ — реши Джак, след като прочете страницата. Японците имаха не по-малко вътрешнополитически проблеми от всички останали. Но имаше и още нещо. Според доклада японците щели да координират нещо в Мексико… нещо, свързано с официалното посещение на министър-председателя им във Вашингтон през идущия февруари. Вместо да купят американската селскостопанска продукция, те щяха да я вземат по-евтино от Мексико, където и митническите тарифи бяха сравнително ниски. Във всеки случай това беше планът им. Но тъй като не бяха сигурни дали ще постигнат споразумение с мексиканците, възнамеряваха да дадат…
Подкуп?
— Исусе — прошепна Райън.
Мексиканската институционно-революционна партия не бе образец на добросъвестност, но чак пък толкова!… Подробностите щели да бъдат уредени на поверителни разговори в Мексико Сити. Ако съглашението успееше — японски достъп до мексиканските пазари в замяна на изкупуване на мексиканската селскостопанска продукция от Япония, — японците щяха да изкупят по-малки количества американска селскостопанска продукция от уговорената през миналия февруари. Японците щяха да получат стоката си на по-ниска цена, отколкото от Америка, и освен това си отваряха нови пазари. Извинението им към американските фермери сигурно щеше да е свързано със съдържанието на нитрати в продукцията. Японското хранително ведомство без съмнение щеше да ги констатира.
Размерът на подкупа напълно съответстваше на важността на сделката. Двадесет и пет милиона долара, приведени по заобиколен, полулегален начин. Когато следващата година мандатът на мексиканския президент изтече, той щеше да оглави нова корпорация, която… Не, те щяха да купят корпорацията, която той притежаваше, на прилична цена и новите собственици нямаше да го махнат от ръководния пост. По този начин обезценяваха бизнеса, но без да спират да му плащат огромна заплата заради безспорните му качества в областта на маркетинга.
— И вълкът сит, и агнето цяло — каза на глас Райън.
Ситуацията приличаше на евтина комедия. Най-смешното обаче бе, че подобни ходове можеха да се окажат съвсем легални в Америка. Особено пък ако човек си наеме хитър адвокат. Доста служители от Търговската камара бяха предоставили услугите си на японците почти веднага след напускането на държавната работа.
Имаше обаче една малка подробност: Райън държеше в ръцете си доказателство за заговор. И все пак японците бяха глупави. Мислеха си, че някои от заседанията им са неприкосновени. Че някои от думите, изречени на глас, никога няма да излязат извън четирите стени, които ги бяха чули. Те не знаеха, че един от членовете на кабинета има любовница, която пък от своя страна има любовник, не по-малко словоохотлив от самата нея. Не знаеха също, че Америка получава цялата информация от заседанията им благодарение на офицер от КГБ…