— Доктор Елиът, ако си бяхте направили труда да идвате на игрите КАМЕЛОТ, може би сега щяхте да разбирате повече.
Райън се извърна, преди да забележи реакцията й. Фаулър обаче видя избилата по бузите й червенина и едва не се усмихна от неудобството, което Елизабет явно изпитваше от факта да бъде отрязана пред любовника си. Президентът върна вниманието си на Райън, сигурен, че двамата с Елизабет тепърва ще обсъждат въпроса.
— Тук материята става доста сложна от техническа гледна точка. Ако не вярвате на мен, попитайте министъра на отбраната Банкър или пък генерал Фремънт от Генералния щаб на ОВС на НАТО. Решаващо е именно съотношението на силите, а не числеността. Ако не се съкратят тези полкове със СС-18, съотношението ще се промени до степен, в която Съветите ще имат осезаемо предимство. Договорът цели да намали същественото, а не само цифровото съдържание на заплахата. Има и още нещо.
— Какво? — попита президентът.
— Според доклада КГБ и армията заговорничат помежду си. Както знаете, стратегическите установки на Съветите са у армията, но за сметка на това КГБ контролира бойните глави. Кадишев смята, че след сближаването на двете ведомства контролът върху бойните глави може да стане проблематичен.
— И по-точно?
— По-точно е отказан исканият опис на тактическите бойни глави.
— Значи липсват ядрени бомби?
— С малък заряд. Той само казва, че е възможно.
— С други думи — обобщи Фаулър, — армията им вероятно изнудва Нармонов и като главен коз държи в ръцете си няколко малки бомби.
„Не е зле, господин президент.“
— Правилно, сър.
Фаулър замълча за около половин минута, сякаш за да асимилира информацията.
— Може ли да се разчита на този Кадишев?
— Господин президент, работим с него вече пет години. Съветите му винаги са били от голяма полза и досега никога не ни е подвеждал.
— Възможно ли е да е преминал в другия лагер? — попита Елиът.
— Възможно, но малко вероятно. Ние имаме начини да го установим. Във всеки от докладите има определени кодови фрази, които ни съобщават, че всичко е наред. И в този доклад е така.
— А не можем ли да потвърдим сведенията чрез други източници?
— Съжалявам, доктор Елиът, но не можем.
— Дошъл си тук с непотвърдени сведения? — попита Елиът.
— Точно така — съгласи се Райън, който вече почти не се усещаше от умора. — Агентите, които могат да ме подтикнат да го направя, не са много, но този е един от тях.
— Какво може да се предприеме за потвърждаване на сведенията? — попита Фаулър.
— Ами например да започнем дискретни проучвания чрез собствените си мрежи или пък с ваше разрешение да проведем внимателни консултации с някои от чуждите служби. Британците имат човек в Кремъл, който им дава доста добра информация. Познавам сър Базил Чарлстън и мога да направя ходове в тази насока, но това означава, че и ние ще трябва да им предоставим част от нашата информация. Не можем просто да използваме мрежата му на приятелски начала. На това ниво нещата винаги се уреждат с размяна. Но никога не се решаваме на такъв ход, преди да сме получили одобрението на изпълнителната власт.
— Разбирам. Искам да си помисля един ден. Маркъс знае ли за случая?
— Не, господин президент. Разболял се е от грип. По принцип не бих дошъл тук без предварителна консултация с директора, но си помислих, че ще искате да научите за доклада възможно най-бързо.
— Преди твърдяхте, че съветската армия е доста по-стабилна в политическо отношение — забеляза Елиът.
— Съвършено вярно, доктор Елиът. Докладът на Кадишев е абсолютно безпрецедентен. В исторически план опасенията ни относно политическите амбиции на съветската армия приличат на призраци. Колкото по-ужасни — толкова по-нереални. Но изглежда, че положението се е променило. Възможността за фактически съюз между армията и КГБ е доста смущаваща.
— Значи преди сте грешили? — не се предаваше Елиът.
— Възможно е — призна Райън.
— А сега? — попита Фаулър.
— Господин президент, какво искате да ви отговоря? Дали е възможно да бъркам и по този въпрос? Да, възможно е. Сигурен ли съм дали докладът е достоверен? Не, не съм, но важността на информацията ме принуждава да ви запозная с нея.
— Аз съм по-разтревожена от липсващите бойни глави, отколкото от проблема със съкращението на ракетите — намеси се отново Елиът. — Ако Нармонов наистина е изнудван… тогава.
— Кадишев е потенциален политически противник на Нармонов — заразсъждава на глас Фаулър. — Защо трябва да му вярваме?
— Вие често се срещате с лидерите на Конгреса, сър. Той също. Политическата атмосфера в Конгреса на народните депутати е доста по-объркана от тази на Хълма. Нещо повече, между Нармонов и техния парламент има нужното уважение. Кадишев е подкрепял президента си повече пъти, отколкото му е противоречал. Те може и да са съперници, но имат еднакви възгледи по доста от ключовите проблеми.