Выбрать главу

— Добре, искам да потвърдите или отречете информацията по какъвто и да е начин и колкото се може по-бързо.

— Да, господин президент.

— Как се справя Гудли? — попита Елиът.

— Умно момче. Има нюх към въпросите, отнасящи се до Източния блок. Четох разработката, която е правил преди известно време в центъра „Кенеди“, и трябва да призная, че е по-добра от работата на нашите хора по въпроса.

— Включете го и в това разследване. Един необременен от други проблеми ум може да бъде полезен — предложи Елиът.

Джак поклати отрицателно глава:

— Случаят е твърде секретен за него.

— Да не би Гудли да е младежът с президентската стипендия, за който ми говори? Толкова ли е добър, Елизабет? — поиска да знае Фаулър.

— Така мисля.

— Тогава го включете, Райън. На моя отговорност. Нещо друго?

— Сър, ако имате още една свободна минута, бих искал да ви запозная с една информация от Япония.

В разстояние на няколко минути Джак преразказа доклада.

— Нима всичко това е вярно? — усмихна се по обичайния си начин Фаулър. — Какво мислиш за тях?

— Че обичат да плетат интриги — отвърна Райън. — Не завиждам на хората, които ще преговарят с тях.

— А как можем да разберем дали информацията е вярна?

— Идва от добър източник. Него също пазим доста внимателно.

— Няма ли да е по-добре, ако… Как ще разберем, че сделката е провалена?

— Не знам, господин президент.

— Ако съм сигурен в сведенията, ще помета Белия дом с него. Този търговски дефицит започна да ми писва, също както и лъжите, които постоянно ни пробутват. Намерете начин да го направите…

— Ще се опитаме, господин президент.

— Благодаря ти, че дойде.

Президентът не стана и не протегна ръка. Райън се изправи и излезе.

— Какво мислиш? — попита Фаулър, докато преглеждаше доклада.

— Думите на Талбът за уязвимостта на Нармонов се потвърждават… и то по най-лошия начин.

— Съгласен съм. Райън изглежда доста претоварен.

— Не е длъжен да се занимава с всичко.

— Хмм — изръмжа президентът, без да вдига поглед.

— Имам предварителния доклад от разследването, което провеждаше Министерството на правосъдието. Изглежда, наистина изневерява на жена си, както и подозирахме. Тя е вдовица на сержант от авиацията, загинал по време на учение. Райън е изразходвал доста пари за семейството, а жена му не знае.

— Не ми трябва такъв скандал. Не и още един прелюбодеец след Чарли.

„Трябва да сме благодарни, че все още не са разбрали за нас“ — не прибави Фаулър. Но това, разбира се, бе друг случай. Алден бе имал жена. Райън все още имаше. А Фаулър — не. Това променяше нещата.

— Сигурна ли си в сведенията? Преди малко каза, че докладът е предварителен.

— Точно така.

— Когато стане окончателен, искам да ме уведомиш за резултатите.

Лиз кимна и продължи:

— Сведенията за съветската армия са… плашещи.

— Доста — съгласи се Фаулър. — Ще поговорим за това на обяд.

— Работата е наполовина свършена — каза Фром. — Мога ли да те помоля за една услуга?

— Каква услуга? — попита Гусн. „Дано не иска да се върне в Германия, за да се види с жена си. Ще бъде трудничко.“

— Не съм пил алкохол от два месеца.

Ибрахим се усмихна.

— Надявам се, разбираш, че подобни неща не са ми позволени.

— Но нима това се отнася и за мен? — усмихна се немецът. — В края на краищата аз съм неверник.

Гусн сърдечно се засмя.

— Правилно. Ще поговоря с Гюнтер.

— Благодаря. Утре ще започнем с плутония.

— Нима ще се занимаваме толкова дълго с него?

— Да, с него и с експлозивите. Движим се точно по график.

— Това е добра новина.

„Значи денят ще бъде дванадесети януари.“

— Така, на кого можем да разчитаме в КГБ? — запита се Райън, след като се върна в кабинета си.

Проблемът с доклада на СПИНАКЪР бе, че по-голямата част от КГБ подкрепяше Нармонов. Против него евентуално бе Второ главно управление, което се занимаваше с вътрешната сигурност. Това не важеше за Първо главно, което със сигурност си оставаше вярно, още повече че там Головко наблюдаваше събитията в ролята на първи заместник-председател. Той беше професионалист и не се занимаваше с политика. На Райън му хрумна лудешката мисъл, че едно телефонно обаждане може — не, трябваше да уреди среща… Но къде?

Не, подобни действия бяха твърде опасни.