— Викали сте ме за нещо — подаде глава през вратата му Гудли.
Джак му махна да влезе.
— Искаш ли повишение?
— Какво имате предвид?
— Имам предвид, че по указание на президента на Съединените щати си включен в операция, за която лично аз смятам, че не си готов.
Джак му подаде доклада на СПИНАКЪР.
— Чети!
— Защо аз и защо казваш, че…
— Освен това казах, че чудесно си предвидил разпадането на Варшавския договор. Работата ти е по-добра от всичко, което сме правили в управлението.
— Ще имаш ли нещо против, ако ти кажа, че си доста странен колега.
— Какво по-точно значи това?
— Ами не харесваш държанието ми, а хвалиш работата, която върша.
Райън се облегна на стола си и затвори очи.
— Бен, ако щеш ми вярвай, но аз не винаги съм прав. Правя грешки. Забърквал съм и големи поразии, но съм достатъчно умен, за да го разбера, и точно защото съм умен, търся хора с противоположни на моите възгледи, които да ме възпират. Това е доста добър навик. Усвоих го от адмирал Гриър. Ако научиш нещо от престоя си в ЦРУ, доктор Гудли, най-добре да е това. Тук не можем да си позволим издънки. Те въпреки това се случват, което не означава, че можем да си ги позволим. Разработката ти, направена в центъра „Кенеди“, е по-добра от моята собствена. Теоретически възможно е и по други въпроси да си прав, а аз да греша. Така добре ли е?
— Да, сър — отвърна тихо Гудли, изненадан от чутото. Разбира се, че щеше да бъде прав, щом Райън бъркаше. Нали затова бе тук.
— Чети!
— Имаш ли нещо против да пуша?
Очите на Райън се разшириха от изненада.
— Пушач ли си?
— Спрях ги преди две години, но откакто съм тук…
— Опитай се да се откажеш от този навик, но преди да го сториш, дай една и на мен.
Двамата запалиха и запушиха мълчаливо. Гудли четеше доклада, а Райън следеше изражението му. Президентският стипендиант вдигна поглед.
— По дяволите.
— Добра реакция. Сега ми кажи какво мислиш.
— Звучи достоверно.
Райън поклати глава.
— И аз точно това казах на президента само преди час. Не бях сигурен, но трябваше да му съобщя за доклада.
— И какво искаш сега от мен?
— Искам малко да поумуваме. Руският отдел ще се занимава с доклада най-малко два дни. Иска ми се двамата с теб да го анализираме самостоятелно, но от друг ъгъл.
— Какво означава това?
— Според теб информацията е достоверна, но аз имам съмнения. Затова ти ще търсиш слаби точки в тезата си, а аз в моята. — Джак замълча за момент. — Отделът по разузнаването ще подходи към въпроса съвсем стандартно. Просто организацията им е такава. Аз искам да го направим по друг начин.
— Но ти искаш…
— Искам да понапрегнеш мозъка си. Според мен ти си умен, Бен. Докажи ми го. Между другото това е заповед.
Гудли се замисли. Не бе свикнал да получава или да изпълнява заповеди.
— Не съм сигурен, че мога да го направя.
— И защо не?
— Просто противоречи на възгледите ми. Аз виждам нещата по друг начин, аз…
— Разговорите ти с мен, пък и с много други хора в тази сграда представляват колективния мозък на ЦРУ. Нали така? Това твърдение обаче не е съвсем вярно. Ние наистина имаме колективен мозък, но съществуват и изключения. Както е вярно, че начинът ти на мислене крие някои уловки. Ако успееш да ми докажеш, че не робуваш на възгледите си повече, отколкото аз се опитвам да не робувам на своите, значи имаш бъдеще при нас. Да бъдеш обективен не е лесна работа. Умението се придобива чрез упражнения.
„Доста хитро предизвикателство“ — помисли си Гудли. Той вече се питаше дали все пак не е преценил Райън погрешно.
— А ще се съгласи ли Ръсел да ни сътрудничи?
— Да, Исмаил — отвърна Бок и отпи от бирата си.
Той бе поръчал цяла каса първокласна немска бира за Фром и бе задържал няколко бутилки за себе си.
— Той мисли, че ще взривим голяма конвенционална бомба, за да осуетим прякото предаване на мача по телевизията.
— Ръсел е хитър, но не е особено интелигентен — забеляза Куати.
На него също му се пиеше бира, но не можеше да си поиска. „Освен това — каза си той — сигурно ще раздразни стомаха ми, а той, слава богу, от три дни не ми е напомнял за себе си.“
— Вярно е, че тактически е доста бос. Но иначе може да бъде доста полезен. Съдействието на Ръсел в американската фаза от операцията ще има решаващо значение.
— Фром се справя добре.
— Така си и мислех. Наистина жалко, че няма да види творението си в действие. И с операторите на машините ли ще постъпим така?
— За съжаление, да — намръщи се Куати.
Той не бе човек, който се боеше да пролее кръв, но избягваше да го прави без повод. И преди му се бе налагало да убива хора от съображения за сигурност, но никога толкова много. Имаше чувството, че му става навик. Но нима трябваше да се тревожи за няколко човешки живота, когато възнамеряваше да отнеме хиляди.