— Или пък означава, че са проникнали в шифровъчната ни система.
— СТРАЙП е сигурна система, Джак.
— Рон, защо просто не разшири СТЕП?
— Намери ми средства, и ще го направя.
— Този агент и преди ни е предупреждавал, че са проникнали в системата ни за свръзка. Те четат съобщенията ни, Рон, и в ръцете си държиш доста добро доказателство за това.
Генералът не се предаваше.
— Информацията не е еднозначна и ти го знаеш.
— Е, нашият човек иска лично уверение от директора, че ние не сме изпращали, не изпращаме и няма да изпращаме докладите му по комуникационната си система. Като доказателство за необходимостта от подобна мярка ни изпраща това, с което се е сдобил не без риск за самия себе си. — Джак направи пауза. — Колко хора използват системата?
— СТРАЙП е за изключително ползване от Държавния департамент. Подобна система използва и Министерството на отбраната. Машината е почти същата, но клавиатурите са малко по-различни. Особено я харесват във флота. Лесна е за използване — обясни Олсън.
— Генерале, ние използвахме технологията на произволно избрания лист малко повече от три години. Нашата първа версия СТЕП си служеше с аудиокасети. Сега се насочихме към компактдискове. Системата работи и е лесна за използване. След около две седмици започваме пълната й експлоатация.
— И искаш да вземем пример от вас?
— Защо не?
— Знаеш ли какво ще кажат хората ни, когато разберат, че ще заимстваме система от ЦРУ?
— По дяволите, не помниш ли, че я откраднахме от вас?
— Джак, сега работим върху нещо също толкова лесно за използване, но малко по-сигурно. Разбира се, има и трудности, но хората ми са вече почти готови да я изпробват.
„Почти готови — помисли си Райън. — Значи ще го направят от три месеца до три години.“
— Генерале, предупреждавам ви официално. Имаме признаци, че са проникнали в системите ви за свръзка.
— И?
— И ще го съобщя както на президента, така и на Конгреса.
— Вероятността някой от Държавния департамент да им предава информацията е много по-голяма. Освен това не е изключено ти самият да си жертва на дезинформация. Какво получаваме от този агент? — попита директорът на Агенцията за национална сигурност.
— Доста полезни сведения за отношенията ни с Япония.
— Но нищо за Съветския съюз, така ли?
Джак се поколеба, преди да отговори, но в лоялността на Олсън не можеше да има никакво съмнение. Нито пък в интелигентността му.
— Точно така.
— И си сигурен, че това не е фалшива тревога? Повтарям — сигурен си.
— Рон, ти не си вчерашен. Нима в нашия бизнес има нещо сигурно?
— Трябва ми по-солиден аргумент, за да поискам двеста милиона долара от бюджета. И преди се е случвало. Принципът е: Ако не можеш да разбиеш шифъра на другата страна — накарай я да го промени. Опитай се да ги убедиш, че си проникнал в него.
— Това може и да е било истина преди петдесет години, но не и днес.
— Повтарям ти, че имам нужда от по-силен аргумент, за да се срещна с Трент. Ние не можем да приключим толкова бързо с една система, колкото вие с МЕРКУРИЙ. Преди това трябва да направим хиляди други работи. Въвеждането на подобна система е едновременно трудно и скъпо. Трябва ми по-сериозно доказателство, за да се нагърбя с такава задача.
— Добре, генерале. Аз казах каквото имах да казвам.
— Джак, ще се замислим над думите ти. Разполагам с чудесен екип, който ще се заеме с проблема още утре сутрин. Оценявам загрижеността ти. Нали не си забравил, че сме приятели?
— Извинявай, Рон, просто съм изморен.
— Защо не си вземеш малко почивка? Наистина изглеждаш зле.
— Всички така ми казват.
Следващата спирка на Райън бе ФБР.
— Чух — посрещна го Дан Мъри. — Толкова ли е сериозно?
— Така мисля аз, но Рон Олсън не е сигурен.
Джак нямаше нужда да обяснява повече. От всички злини — като изключим войната, разбира се — най-страшна за една държава е несигурността на връзките. Буквално всичко зависи от препращането на информация от едно място на друго. Цели войни са губени, защото едната страна е прехванала съобщение на другата. Един от най-поразителните американски успехи — Вашингтонският морски договор — бе пряк резултат от това, че Държавният департамент разчиташе шифрованите съобщения, изпращани до другите участници в преговорите. Правителство, което няма тайни, не може да функционира.
— Е, имаме си Уокър, Пелтън, пък и други — забеляза Мъри. КГБ бе постигнало големи успехи при вербуването на агенти в американските агенции за свръзка. Чиновниците, отговарящи за шифрите в посолствата, играеха изключително важна роля в работата им. Въпреки това заплатите им бяха ниски, а отношението към тях — отвратително. Показателен е фактът, че все още ги наричат „чиновници“, а не „специалисти“. И на някои от тях този факт съвсем не се харесваше. Дотолкова, че в крайна сметка решаваха наистина да спечелят от това, което знаят. В крайна сметка всички научаваха, че разузнавателните служби плащат лошо (освен ЦРУ, която щедро награждаваше измяната), но тогава бе твърде късно. Уокър бе казал на руснаците как са конструирани американските шифровъчни машини и клавиатурата им. През последните десет години основните насоки не се бяха променили кой знае колко. Развитието на технологията ги бе направило по-ефикасни и по-надеждни от предшестващите, но всички работеха въз основа на „Теорията на сложността“. Тя бе разработена преди шестдесет години от телефонни инженери и обясняваше работата на големи променливи системи. А руснаците разполагаха с някои от най-добрите математически теоретици в света. Мнението, че познаването на структурата на шифровъчната машина може да позволи на наистина способен математик да разгадае цяла система, се споделяше от мнозина. Дали някой неизвестен руснак не бе успял да направи пробив? Ако бе така…