— Трябва да приемем, че има още разшифровани съобщения, за които не знаем. Прибави към това и техническите им умения и вече съм обезпокоен.
— Слава богу, това не засяга пряко Бюрото.
Повечето от шифрованите съобщения на ФБР се предаваха направо по телефона. Въпреки че можеха да бъдат разсекретени, то, от една страна, информацията бе тясно свързана с времето, а, от друга, допълнително усложнена с кодови имена и професионален жаргон, който агентите нарочно използваха. Освен това ФБР се занимаваше с толкова много операции наведнъж, че просто бе невъзможно да се проследят всички.
— Можеш ли да пуснеш хората си да се поослушат?
— Разбира се. Ще продължаваш ли да придвижваш въпроса по-нагоре?
— Налага се, Дан.
— Ще трябва да се пребориш с двете най-големи бюрократични системи.
Райън се облегна на рамката на вратата.
— Но правото е на моя страна, нали?
— Ти май никога няма да поумнееш — поклати глава Мъри и избухна в смях.
— Тези глупаци, американците — гневеше се Нармонов.
— Какво има, Андрей Илич?
— Олег Кирилович, имаш ли представа какво е да работиш с мнителна чужда държава?
— Все още не — отвърна Кадишев. — Занимавам се само с подозрителни домашни политици.
Окончателното премахване на Политбюро за съжаление бе лишило изгряващите на хоризонта нови съветски политици от необходимото им време за усвояване на международния опит в държавното управление. Сега американците имаха най-малко едно предимство пред тях. „И това не трябва да се забравя“ — каза си Кадишев.
— И какъв е проблемът?
— Думите, които ще чуеш, не трябва да излизат от кабинета ми, млади приятелю.
— Ясно.
— Американците са разпратили по посолствата си меморандум, с който нареждат предприемането на дискретни проучвания, касаещи политическата ми уязвимост.
— Наистина ли?
Кадишев не си позволи да реагира с повече от една дума. Двуличието на обстановката го порази. Докладът му бе оказал очаквания ефект върху американците, но фактът, че Нармонов знаеше за него, можеше да предизвика подозрение за внедрен в руското правителство американски агент. „Доста интересна ситуация“ — каза си обективно той. Маневрите му се превръщаха в чист хазарт, от който можеше както да спечели много, така и да се провали в бездната. Но нима в подобно развитие имаше нещо необикновено? Все пак не поставяше на карта само месечната си заплата, а нещо доста по-голямо.
— Откъде имаме информацията? — попита той, след като се съвзе от първоначалната изненада.
— Не мога да ти кажа.
— Разбирам.
„По дяволите! Е, той все още ми се доверява… Освен ако Андрей Илич не е решил да си поиграе на котка и мишка.“
— Сигурни ли сме?
— Напълно.
— С какво мога да помогна?
— Твоята помощ наистина ми е необходима, Олег. Отново те моля за нея.
— Значи сте сериозно заинтересуван от меморандума на американците?
— Нима може да бъде другояче?
— Разбира се, трябва да се съобразим с това, но нима те имат някакви реални интереси във вътрешната ни политика?
— Знаеш отговора на въпроса си.
— Вярно.
— Имам нужда от помощта ти — повтори Нармонов.
— Трябва да обсъдя варианта с колегите си.
— Моля те, направи го по-бързо.