— Добре.
Кадишев излезе и се запъти към колата си. Нямаше личен шофьор — нещо необичайно за високопоставен съветски политик. Времената се меняха. Сега държавните служители и политиците трябваше да бъдат хора от народа. Вече ги нямаше запазените само за тях ленти по широките московски булеварди, както и редицата други привилегии. „Доста неприятно“ — помисли си Кадишев. Но без промените, наложили се от падането на привилегиите, той все още щеше да бъде самотен глас в някоя област, а не лидер на една от главните групировки в Конгреса на народните депутати. Така че се налагаше да преживява без „дача“ в горичките източно от Москва, без луксозен апартамент и без шикозна, ръчно изработена лимузина с униформен шофьор. Въобще без всичко, на което доскоро се радваха управниците на тази огромна и нещастна страна. Кадишев спря пред сградата, където се намираше седалището на неговата дирекция. След като затвори вратата след себе си, той написа кратко писмо на личната си пишеща машина. После го сгъна, сложи го в джоба си и стана, за да довърши делото. Кадишев прекоси улицата и влезе в огромното фоайе на Конгреса. Там съблече палтото си и го даде на гардеробиерката. Тя го пое и му подаде пластмасово номерче. Кадишев любезно й благодари. Докато отнасяше палтото до закачалката, гардеробиерката бръкна във вътрешния му джоб и извади сгънатия лист от него. След четири часа той пристигна в американското посолство.
— Изглеждаш ми паникьосан? — отбеляза Фелоус.
— Може и така да се каже, господа — отвърна Райън.
— Добре, какво те води насам? — обади се Трент, който бавно отпиваше от чая си.
— Имам съмнения, че комуникациите ни може би са компрометирани.
— Пак ли? — обърна очи нагоре Трент.
— Хайде, Ал, чували сме тази песен и преди — измърмори Фелоус. — Подробности, Джак, подробности.
Джак им преразказа информацията.
— Какво мислят в Белия дом?
— Все още не знам. Ще ги навестя, след като свърша тук. Честно казано, предпочитам да обсъдя въпроса първо с вас. Освен това има и нещо друго.
Джак им съобщи и за доклада на СПИНАКЪР относно проблемите на Нармонов.
— Откога имате тази информация?
— От две седмици.
— А ние защо не знаем за нея? — попита Трент.
— Защото правехме опити да я потвърдим — отвърна Джак.
— И?
— Ал, не успяхме да я потвърдим директно. Има признаци, че КГБ замисля нещо. Изглежда, че в Германия се провежда много дискретна операция с цел откриване на изгубени тактически ядрени бойни глави.
— За бога! — обади се Фелоус — Какво искаш да кажеш с това „изгубени“?
— Не сме сигурни. Ако го свържем с доклада на СПИНАКЪР, излиза, че съветската армия нарочно е объркала сметките си.
— А ти какво мислиш?
— Не знам. Просто не знам. Нашите специалисти като че ли са разделени на два лагера. Имам предвид онези, които се осмеляват да дават мнение.
— Знаем, че армията им не е на върха на щастието — каза бавно Фелоус. — Загубила е част от бюджета си, загубила е престиж, отрязали са й щата… Но да се реши на такава стъпка…
— Звучи чудесно — прибави Трент. — Борба за власт в страна с толкова много ядрени бойни глави… Може ли да се разчита на информацията на СПИНАКЪР?
— Абсолютно. Работим с него вече от пет години.
— Той е в парламента им, нали? — попита Фелоус.
— Точно така.
— Очевидно е доста високопоставен, щом разполага с такава информация… Добре, предполагам, че и Ал също като мен не иска да знае името му — прибави Фелоус.
Трент кимна утвърдително.
— Вероятно вече сме се срещали.
„Добре се ориентираш, Ал“ — каза си Джак.
— Ти също си приел информацията на сериозно, нали?
— Да, сър, и много сериозно се опитвам да я потвърдя.
— Нещо ново за НИИТАКА? — попита Трент.
— Сър, аз…
— Чух от Белия дом за някаква връзка с Мексико — продължи Ал Трент. — Президентът очевидно иска подкрепата ми за нещо. Така че можеш спокойно да ни кажеш. Честна дума, Джак, президентът разреши.
Това бе нарушение на техническите правила, но Трент винаги бе удържал на думата си пред Райън. Джак набързо им разказа и този доклад.
— Тези дръпнати копеленца — изръмжа Трент. — Знаеш ли колко гласове ми струва осъществяването на търговската сделка, която смятат да нарушат? Значи твърдиш, че отново ще ни изпързалят?
— Възможно е.
— Сам? Фермерите в твоя окръг продължават да използват ужасните си пестициди. Могат да им излязат соленичко.
— Ал, свободната търговска инициатива е важен принцип — отвърна му Фелоус.
— Не по-малко важно е да държиш на проклетата си дума.
— Без съмнение, Ал.
Фелоус се замисли колко ли от фермерите в района му щяха да изгубят очакваните печалби от износа на продукцията си. Все пак той също се бе борил за сключването на сделката.