— Здравейте, доктор Райън — поздрави едно от децата на Зимър. — Мама е вкъщи.
— Добре.
Райън излезе от дрогерията и се запъти по застланата с широки каменни плочи пътека към къщата на семейство Зимър. Карол бе седнала отвън с най-малкото си дете, което се клатушкаше на новата си люлка. Кларк, внимателен както винаги, последва Джак. Наоколо не се виждаше нищо подозрително — все още зелени поляни, няколко деца, подхвърлящи си футболна топка, паркирани на улицата коли. Подобни летни температури в началото на декември доста безпокояха Кларк. Според него те бяха сигурен признак, че се задава тежка зима.
— Здравей, Карол! — поздрави Джак.
Госпожа Зимър внимателно наблюдаваше детето си на люлката.
— Док Райън, харесва ли играчката му?
Джак кимна с леки угризения на съвестта. Трябваше да помогне за сглобяването й. Той беше експерт по сглобяване на играчки. Джак се наведе над детето.
— Как е малката палавница?
— Не иска става от люлката, а вече време за вечеря — оплака се Карол. — Ще помогнете ли?
— А как са другите?
— Питър също приет в колежа. Пълна стипендия.
— Чудесно — възкликна Джак и топло я прегърна.
„Каква бе старата поговорка? Учениците надминават учителите си ли… Господи, Бък щеше да се гордее с децата си.“ Това не беше просто резултат от нормалната азиатска мания за образование. То беше същото нещо, издигнало на толкова високи постове американците от еврейски произход. Ако ти се открие възможност — хващай я за гърлото. Той се наведе над най-малката издънка на рода Зимър, която протегна ръце към чичо Джак.
— Ела, Джаки.
Той я вдигна и трудът му веднага бе възнаграден с целувка.
— Хванах те!
Номерът е прост, но ефективен. Дори и да го знаеш, трудно можеш да се предпазиш от него. В микробуса имаше няколко бутона, които задействаха клаксона. Човешкият мозък отъждествява звука от него със сигнал за тревога и инстинктивно насочва погледа натам, за да види дали има основание за притеснение. Следователят натисна най-близкия до себе си и Райън като по команда се обърна в посоката на сигнала с детето в ръце. Следователят вече бе заснел прегръдката с жената, целувката от детето, а сега имаше и Райън в цял ръст, заснет от телевизионна камера, която работеше заедно с видеото. Просто като фасул. Райън бе паднал в капана. Странно, че на човек с толкова хубава жена му се искаше да кръшка и с други, но това е животът. Винаги води със себе си и бодигарда, за да се предпази от фалове. На всичко отгоре имаше и дете. „Да върви по дяволите“ — помисли си мъжът, докато камерата до него продължаваше да бръмчи.
— Ще останете за вечеря? Този път ще остане. Ще празнуваме стипендията на Питър.
— Не мога да откажа подобно предложение, док — обади се Кларк.
— Добре.
Райън внесе Джаклин Тереза Зимър в къщата. Нито той, нито Кларк забелязаха, че паркираният на около петдесет метра микробус след НЯКОЛКО минути потегли.
Започваха с най-сложната и прецизна част от операцията. Плутоният бе поставен в цериев сулфид. Тигелите бяха отнесени до електрическата пещ, след което Фром затвори и заключи вратата. С помощта на вакуумна помпа въздухът бе изтеглен и на негово място вкараха аргон.
— Въздухът съдържа кислород — обясни Фром. — Аргонът е инертен газ. Не искам да поемам никакви рискове. Плутоният е силно реактивен и пирофоричен. Керамичните тигели също са нереактивни и инертни. Използвам повече от един тигел, за да премахнем възможността от формиране на критична маса и предварително започване на верижна реакция.
— Фазови трансформации? — попита Гусн.
— Точно така.
— Колко време ще ни отнеме? — намеси се Куати.
— Два часа. През това време ще се подготвим. При ваденето от пещта тигелите ще бъдат покрити. Ще направим преливането в среда от инертен газ. Сега вече знаеш защо имахме нужда точно от такава пещ.
— Има ли някаква опасност при преливането?
Фром поклати отрицателно глава.
— Никаква. Стига да сме внимателни, разбира се. Конфигурацията на отливката напълно премахва риска от образуването на критична маса. Много пъти съм правил тази операция макар и в изкуствени условия. Ставали са и инциденти, но при тях наличието на реактивен материал винаги е било по голямо от сегашното. Освен това те датират още от времето, когато рисковете от работата с плутоний не бяха още напълно изследвани. Не, сега ще работим бавно и внимателно. Представи си, че работиш със злато — завърши Фром.