— А обработката с машините?
— Ще продължи три седмици, след което ще ни трябва още половин месец за сглобяване и оглед на отделните компоненти.
— Кога ще вкараме трития? — попита Гусн.
Фром се наведе, за да погледне в пещта.
— Аз лично ще се занимая с него точно преди да приключим. След това ще сме готови.
— Намираш ли някаква прилика? — попита Уелингтън.
— Трудно е да се каже — отвърна следователят. — Във всеки случай той явно харесва хлапето. То наистина е сладко. Миналата седмица ги гледах, докато сглобяваха люлката. Между другото малката се казва Джаки. — Джаклин Тереза…
— О? Това е интересно.
Уелингтън записа нещо в бележника си.
— Както и да е, хлапето е направо лудо по люлката.
— Май доста харесва и доктор Райън.
— Мислиш ли, че той наистина е бащата?
— Вероятно — отвърна Уелингтън, докато гледаше видеокасетата и сравняваше лицето със снимките. — Светлината не е била много добра.
— Мога да накарам момчетата още да поработят върху нея. За видеокасетата обаче ще са необходими няколко дни. Трябва да го направят кадър по кадър.
— Мисля, че идеята е добра. Искам да изпипаме работата си докрай.
— Ще го направим. И какво ще стане сега с него?
— Предполагам, че ще му предложат да напусне държавната служба.
— Ако бяхме обикновени граждани, това щеше да си бъде чисто изнудване, нарушаване на личните права.
— Но не сме и не правим нищо подобно. На този човек са поверени секретни сведения, а личният му живот явно не е такъв, какъвто трябва да бъде.
— Е, грешката затова не е у нас, нали?
— Точно така.
22.
ОТКАТ
— По дяволите, Райън, не можеш да правиш това.
— Кое? — попита Джак.
— Да ходиш до Хълма през главата ми.
— Какво искате да кажете? Аз просто намекнах на Трент и Фелоус, че има някакъв проблем. Това влиза в задълженията ми.
— Но докладът не е потвърден — настоя директорът.
— Нима някога сме потвърждавали нещо напълно?
— Виж тук — подаде му Кабът някаква папка.
— Но това е СПИНАКЪР. Защо не съм го виждал?
— Просто го прочети — сопна му се Кабът.
Информацията бе кратка и Джак бързо приключи с нея.
— Потвърждава изтичането…
— Да, но според него то е в московското ни посолство. Вероятно чиновник, работещ с кодовете.
— Безпочвени подозрения. Това, което казва, е, че иска отсега нататък докладите му да се предават на ръка. Не ни съобщава нищо друго.
Кабът се опита да избяга.
— Мисля, че сме го правили и преди.
— Да — съгласи се Райън.
Сега с директната самолетна линия между Москва и Ню Йорк щеше да бъде детска игра.
— Как работи мишата линия сега?
Райън се намръщи. Кабът обичаше да употребява служебния жаргон. За него „миша линия“ означаваше веригата от хора и методи, чрез които един документ се транспортираше от агента до получателя му. Този израз обаче вече не се използваше.
— Доста е опростена. Кадишев оставя съобщението в джоба на палтото си. Гардеробиерката във фоайето на Конгреса им взема доклада и го предава на нашите хора. Просто и лесно. Освен това доста бързо. Аз лично никога не съм й имал доверие, но работи.
— И какво? Сега имаме двама извънредно важни агенти, които се съмняват във връзките ни, и аз трябва да летя чак до Япония, за да се срещна лично с единия.
— Желанието на един агент да се срещне лично с висш служител от управлението не е толкова необичайно, директоре. Хората стават неспокойни и фактът, че някое високопоставено лице мисли за тях, ги прави сигурни.
— Ще изгубя цяла седмица — запротестира Кабът.
— Нали в края на януари и без това ще ходите в Корея — забеляза Райън — Навестете нашия приятел на връщане. Той не настоява да ви види незабавно, а просто скоро.
Райън се върна към доклада на СПИНАКЪР, като се чудеше защо Кабът си позволява да се отклонява от темата толкова лесно. Причината, разбира се, бе в това, че е дилетант, при това мързелив и такъв, който не обича да губи спорове. В новия доклад се съобщаваше, че Нармонов наистина е много обезпокоен. Той се тревожел, че Западът ще разбере колко е отчаян ОТ положението с армията и КГБ. Нова информация за изчезналите ядрени бойни глави липсваше, но затова пък надълго и нашироко се говореше за промените в парламентарните мнозинства. Райън остана с впечатлението, че докладът е някак си изкуствено сглобен. Той реши да го даде за оценка на Мери Пат Фоли. В крайна сметка тя най-добре познаваше човека си.