— Потвърдихте ли доклада?
— Не съвсем — отвърна Кабът. — Изглежда, че ще бъде невъзможно, но руският ни отдел го смята за достоверен, а и аз също.
— Райън обаче има съмнения.
Ако още веднъж чуеше името Райън, Кабът сигурно щеше да припадне.
— Аз вярвам на доклада, господин президент. Според мен Райън се опитва да ни впечатли с новите си възгледи за съветското правителство. Опитва се да ни покаже, че вече не е останка от студената война.
„Кабът отново се мята в крайности“ — помисли си Елиът.
— Елизабет? — премести погледа си върху нея Фаулър.
— Безспорно звучи логично, че съветските тайни служби се опитват да подобрят положението си — започна тя с галещ ушите глас и с най-разумния възможен тембър. — Недоволни са от демократизацията, недоволни са, че губят властта си, и смятат, че виновни за всичките им беди са Нармонов и управлението му. Освен това информацията съответства на редицата други факти, които имаме. Според мен трябва да й вярваме.
— Ако докладът е верен, значи трябва да намалим подкрепата си за Нармонов. Не можем да поддържаме политик, чиято цел е завръщане към централизирана власт и чиито съюзници не са най-добрите ни приятели.
— Съгласна съм — каза Лиз. — По-добре е да загубим Нармонов. Ако не може да подчини армията на волята си, тогава нека някой друг да опита вместо него. Разбира се, не трябва да го лишаваме от шанса да пробва силите си… Тук ситуацията става малко сложна. Но все пак не искаме да хвърлим страната в ръцете на военните, нали?
— Шегуваш ли се? — попита Фаулър.
Стояха на мостика в огромния покрит док, където подводниците „Трайдънт“ се подготвяха за отплаване. Екипажът на „Джорджия“ се качваше на борда за следващия си курс.
— Значи се е измъкнал, а, Барт? — попита Джоунс.
— Обясненията му бяха доста смислени, Рон.
— Кога за последен път си ме хващал в грешка?
— За всяко нещо си има първи път.
— Но за мен не е този, капитане — каза тихо доктор Джоунс. — Имам предчувствие.
— Добре тогава, искам да прекараш още малко време в учебната сонарна зала с операторите му.
— Става.
Джоунс замълча за няколко секунди.
— Знаеш ли, че ми се иска пак да изляза в открито море? Поне веднъж…
— Доброволец ли ще ставаш? — обърна се Манкузо.
— Не. Ким няма да разбере причините, поради които ще отсъствам от дома цели три месеца. Две седмици й стигат. Всъщност на мен също. Ставам домошар. Барт. Остарявам и се превръщам в почтен гражданин. Вече не съм млад и със светнали очи като тези хлапета.
— Какво мислиш за тях?
— Момчетата от сонара ли? Добри са. Проследяващият екип също. Рикс е заменил Джим Росели, нали?
— Точно така.
— Добре ги е обучил. Мога ли да ти кажа нещо неофициално?
— Разбира се.
— Рикс не е добър капитан. Твърде е строг с екипажа си, изисква прекалено много и е трудно да му се угоди. Въобще не прилича на теб, Барт.
Манкузо се опита да отклони комплимента:
— Всеки си има свой стил на работа.
— Знам, но не ми се иска да плавам под негова команда. Един от офицерите му е поискал да бъде преместен. Същото са направили и половин дузина старшини.
— Всичките имаха семейни проблеми.
Манкузо бе одобрил преместванията, включително и на младия офицер от торпедния отсек.
— Не, нямали са — отвърна Джоунс. — Просто са си търсели извинение и това им е дошло на езика.
— Виж какво. Рон, ескадреният командир съм аз. Само аз мога да оценявам капитаните си, и то на базата на показаното от тях. Рикс не е стигнал дотук, защото е с лоши качества.
— Ти гледаш отгоре надолу. А аз обратното. От моята гледна точка този човек не е добър капитан. Не бих го казал на никого другиго, но с теб сме плавали заедно. Да, аз също бях дребен сонарен оператор, но ти никога не си се отнасял с мен така. Ти беше добър шеф. Рикс не е. Екипажът не го обича и няма доверие в него.
— По дяволите, Рон, не мога да позволя подобни думи да влияят на преценката ми.
— Да, знам. Анаполис, старата училищна вратовръзка или каквото и там да има значение за теб и съучениците ти. Трябва да подходиш по друг начин. Както казах, не бих разговарял така с друг човек. Но ако плавах на онази лодка, щях да се опитам да се преместя от нея.
— Аз също съм плавал с командири, които не съм харесвал. Въпрос на стил.
— Както кажеш, капитане. — Джоунс замълча за момент. — Искам обаче да запомниш едно нещо. Има много начини да впечатлиш старшия офицер, но само един да направиш впечатление на екипажа.
Фром настояваше да изчакат. Отливката отдавна вече бе изстинала и сега стоеше в инертната атмосфера на първата машина. Грубо оформената метална маса бе на мястото си. Фром лично провери компютърните кодове, които указваха на машината какво да прави, и натисна първия бутон. Автоматизираната система се задейства. Механичната ръка на робота избра подходящия нож, закрепи го на шпиндела и се прибра на мястото си. Затвореното пространство бе пълно с аргон и струйка фреон започна да се разстила върху плутония, за да осигури подходяща изотермична среда. Фром докосна екрана на компютъра и избра необходимата му програма. Ножът на машината започна да се върти и достигна скорост над хиляда оборота в мит та. После се приближи към плутония, като се движеше по начин, който не приличаше нито на движенията на човек, нито на робот. Сякаш наблюдаваха карикатура на човешки действия. Докато гледаха процеса зад лексановия предпазен щит, първите стружки от сребристия метал се откъснаха от основната маса.