— Е? — попита Гусн, докато един от арабите бягаше към току-що отворилия се кратер.
— Десет процента отклонение — отвърна Фром и вдигна поглед. После се усмихна. — Десет процента в повече.
— Какво означава това? — попита Куати, внезапно разтревожен, че са сгрешили нещо.
— Означава, че младият ми ученик е усвоил урока си отлично.
След петнадесет минути вече бяха напълно сигурни. Двама от хората на Куати го намериха и след като половин час махаха волфрама, най-сетне го извадиха. На мястото на солидната стоманена маса, голяма колкото човешки юмрук, сега имаше само смачкан цилиндър, не по-широк от пура. Ако вместо от стомана цилиндърът бе изработен от плутоний, щеше да започне верижна реакция. Немецът бе напълно убеден в това. Фром протегна ръка към Ибрахим.
— Хер Гусн — каза той с официален тон, — вие имате дарба да работите с експлозиви. Вие сте чудесен инженер. В ГДР успяхме едва след три опита. Вие го направихте от първия път.
— Колко още?
Фром кимна.
— Много добре. Утре ще опитаме отново. Разбира се, ще изпробваме всички заготовки от неръждаема стомана.
На връщане Бок отново прехвърли всички изчисления през ума си. Според Фром мощността на експлозията нямаше да бъде по-голяма от тази на 450 000 тона ТНТ. Гюнтер реши да базира пресмятанията си на 400 000 тона. Бок винаги се отнасяше песимистично по отношение на вероятните жертви. Стадионът щеше просто да се изпари. „Не — поправи се той. — Не е съвсем така.“ В оръжието всъщност нямаше нищо магическо. То просто представляваше огромно експлозивно устройство. Стадионът щеше да бъде напълно разрушен, а различните по големина бетонни късове щяха да се разлетят на стотици, а дори и на хиляди метри. Почвата около него щеше да бъде раздробена на парченца с размера на молекули. Прахът щеше да бъде засмукан от огромно огнено кълбо. Парченцата от бомбата, превърнати в нажежен прах, също щяха да се издигнат нагоре. Радиоактивното заразяване представляваше точно това — обикновен прах, примесен с частици от бомбата. Поне така му обясниха. Ударната вълна, движеща се по повърхността на земята, щеше максимално да разсее радиоактивния прах. След това той щеше да бъде носен от вятъра. По-голямата част от него щеше да падне в радиус тридесет километра от експлозията. Останалото количество, носено от вятъра, щеше да се изсипе над Чикаго, Сейнт Луис или може би Вашингтон. Колко ли щяха да умрат от него?
Добър въпрос. Според изчисленията му жертвите на ударната вълни в най-добрия случай щяха да бъдат двеста хиляди. Други петдесет до сто хиляди щяха да умрат от вторичните ефекти. Тук влизаха и заболелите от рак, които щяха да оцелеят още няколко години. Както забеляза Куати, общият брой на загиналите щеше да бъде до известна степен разочароващ. Всички мислеха атомните бомби за магическо оръжие за масово унищожение, каквито те явно не бяха. Всъщност атомната бомба представляваше доста мощно оръжие с интересни вторични ефекти. И въпреки това си оставаше най-удачно за терористични цели.
„Терорист? — запита се Бок. — Нима наистина съм такъв?“
Не, само изглеждаше, и то в очите на останалите. Бок отдавна имаше метод, по който да преценява мнението на хората около себе си. Планът му щеше да бъде неговият отговор.
— Джон, трябва ми съвет — каза Райън.
— За какво? — попита Кларк.
— Ударих на камък. През февруари японският министър-председател ще ходи в Мексико, а след това идва тук за среща с президента. Иска ни се да знаем какво ще говори в самолета си.
— Краката ми са много космати, за да се преоблека като стюардеса, док. Освен това така и не ми остана време да изуча чайната церемония.
После обаче Кларк си спомни какъв всъщност е и стана сериозен.
— Да монтирате подслушвателна апаратура в самолет… Звучи като истинско техническо предизвикателство.
— Какво знаеш по въпроса?
Джон погледна в кафето си.
— И преди съм поставял разузнавателни устройства, но винаги на твърда земя. В самолета има доста странични шумове, които трябва да се вземат предвид. Освен това ще се поизпотиш, докато разбереш къде точно възнамерява да седне твоят човек. Техническата страна е най-трудна — реши той. — Сигурно ще трябва да се ходи до Мексико, освен ако не мисли да спира в Детройт. Така, Мексико Сити. Добре, там говорят испански, а аз също се справям добре с него. Ще взема и Динг, разбира се… С какъв самолет ще пътува?