— Вече проверих. Ще лети с „Боинг-747“ на японските авиолинии. Горната платформа зад пилотската кабина е конструирана като зала за пресконференции. Ако се наложи, слагат и легла. Той ще пътува сам. Министър-председателят им явно обича да е близо до пилотите. Доста е умен, поне що се отнася до пътуването. По време на полет спи колкото се може повече, за да преодолее часовата разлика.
Кларк кимна.
— Ще имат нужда от обслужващ персонал. Не ми се вярва да си носят хора от Япония, които да почистват самолета по летищата. Ако компанията им лети редовно дотам, сигурно си имат договореност с мексиканците. Ще проверя информацията за 747… Както казах, това е най-лесната част. Може би ще успея да се уредя при тях. Дори да вкарам и Динг със себе си. Така ще бъде по-лесно. Предполагам, че цялата работа има благословия отгоре?
— Президентът каза „намери начин“. Ще трябва да одобри окончателния план.
— Налага се да се срещна с момчетата от научно-техническия отдел. Най-трудно обаче ще бъде с шума, док… За колко време искаш да се подготвя?
— Бързо, Джон.
— Добре — изправи се Кларк. — За бога, май ще се занимавам с истинска работа. Ще бъда в новата сграда. След няколко дни ще ти кажа дали въобще е възможно или не. Това означава, че няма да мога да дойда с теб в Англия, така ли?
— Това притеснява ли те?
— Ни най-малко. Ще си остана у дома.
— Добре, аз обаче трябва малко да напазарувам за Коледа в „Хамлис“.
— Чудесно е, че децата ти са все още малки. Моите момичета сега искат само дрехи, а мен да ме убиеш, не мога да ги избирам.
— Сали май вече се съмнява, но малкият Джак все още вярва в Дядо Коледа.
Кларк поклати глава.
— След като спреш да вярваш в Дядо Коледа, целият свят тръгва неудържимо надолу.
23.
МНЕНИЯ
— Джак, изглеждаш ужасно зле — забеляза сър Базил Чарлстън.
— Ще пречукам следващия, който ми каже това.
— Лошо ли пътува?
— През цялото време подскачахме като трактор. Почти не можах да спя. — Черните кръгове под очите му убедително го подкрепяха.
— Е, дано обядът ти помогне.
— Хубав ден — каза Райън, докато вървяха по „Уестминстър бридж роуд“ към парламента.
Синьото безоблачно небе не бе характерно за Англия, особено пък в началото на зимата. От Темза духаше хаплив вятър, но той не пречеше на Райън. Джак носеше тежко палто и бе увил врата си с шал. Освен това пощипванията по лицето го разбудиха.
— Проблеми в службата ли имаш, Баз?
— Намерих микрофон. Представяш ли си? Микрофон! И то само на два етажа под мен. Преобърнахме сградата нагоре с краката.
— Вече не е лесно както преди. КГБ ли?
— Не съм сигурен — отвърна Чарлстън тъкмо когато прекосяваха моста. — Имахме неприятности с фасадата. Мазилката започна да пада. Точно както в Скотланд ярд преди няколко години. Работниците, които я оправяха, намерили някакъв странен кабел и го проследили… Руските ни приятели все още не са се отказали от занаята, пък и не са само те. При теб стават ли такива неща?
— Не. Помага ни фактът, че сме по-изолирани от Сенчъри хаус.
Джак имаше предвид, че британската разузнавателна служба се намира в толкова оживен квартал — до самата им сграда имаше жилищен блок, — та можеха да ги подслушват дори и с доста слаб микрофон. В Ленгли нещата стояха другояче. Главната квартира на ЦРУ се намираше в голяма гора. Освен това в сравнително скоро построената сграда бяха монтирани и многобройни предпазни устройства срещу вътрешни радиопредаватели.
— Трябва да направите като нас и да инсталирате устройства, насочващи радиовълните.
— Ще ни струва цяло състояние, което в момента нямаме.
— Е, тогава ще повървим пеша. Ако някой успее да ни подслуша и сега, значи вече сме загубили войната.
— Тя никога няма да свърши. Ето че спечелихме студената война, но въпреки това продължаваме.
— Кой беше онзи грък, който в ада бе обречен постоянно да търкаля нагоре по хълма голям камък и когато стигне върха, той да пада от другата страна?
— Сизиф? Или може би Тантал? Доста отдавна казах сбогом на Оксфорд, сър Джон. Но който и да е, ти си прав. Когато стигнеш върха на хълма, виждаш само още по-висок хълм.
Те продължиха разходката си далеч от парламента, но близо до обяда. Срещи от подобен род си имаха строго определен протокол. Към истинската работа можеше да се премине едва след кратък незначителен разговор и дълга многозначителна пауза. Близо до тях някакви закъснели за сезона американски туристи непрестанно щракаха с апаратите си. Чарлстън и Райън ги заобиколиха отдалеч.