— Преценките ти обикновено са на ниво, Джак. Благодаря — каза Базил на келнера. И двамата си поръчаха. — Мислиш ли, че трябва да се поровим малко по-старателно?
— Предложението ми звучи доста разумно.
— Много добре. Какво друго ще ми кажеш?
— Страхувам се, че това е всичко, Баз.
— Вашият източник явно е много добър — отпи от бирата си сър Базил. — Но според мен ти все пак имаш резерви.
— Имам, но… По дяволите, Базил, нима някога сме приемали информацията безрезервно?
— Разполагаш ли със сведения, които го оборват?
— Не. И въпреки това не сме успели да потвърдим думите му. Нашият източник е достатъчно добър, за да не можем да намерим аргументи в негова подкрепа от никъде другаде. Затова дойдох при теб. По информацията, която ни предоставяте, оставам с впечатлението, че вашият човек също не пада по-долу. Независимо кой е той, смятам, че единственият шанс за потвърждение сега е в неговите ръце.
— А ако не успее?
— Тогава вероятно ще вземем думите на нашия източник за чиста монета — каза Райън, макар че перспективата не го блазнеше особено.
— А съмненията ти?
— Ще бъдат без значение по две причини. Първо, самият аз не съм сигурен, че са основателни, и, второ — не всички се съобразяват с мнението ми.
— Сигурно затова не получи дължимото за работата си по Ватиканското споразумение.
Райън се усмихна уморено. През последните тридесет и шест часа сънят не бе основното му занимание.
— Няма да ме изненадаш с подобни въпроси, пък и няма смисъл да те питам как си се добрал до тази информация.
— Но?
— Но ми се искаше някой да го бе казал и на пресата — засмя се Райън.
— Страхувам се, че у нас не се занимаваме с подобни дела. Лично аз съм се доверил само на един човек.
— На министър-председателя?
— Не, на негово кралско височество. Доколкото знам, тази вечер ще вечеряте заедно, нали? Предположих, че ще иска да знае подробностите.
Джак се замисли. Принцът на Уелс нямаше да си позволи да споделя наученото с другиго. Джак никога не би му казал сам… но…
— Благодаря, приятелю.
— Всички се стремим към признание по един или друг начин. В интерес на истината и двамата сме лишени от него. Това не ми се вижда справедливо, но такъв е животът. В този случай наруших един от принципите си. Сигурно ще попиташ защо? Защото свърши работата си великолепно, Джак. Ако на света имаше справедливост, нейно величество щеше да те награди с Орден за заслуги.
— Не трябва да й казваш за това, Базил. В противен случай може наистина да го направи.
— Наистина може и тогава малката тайна ще се разчуе, нали?
Обядът пристигна и двамата отново млъкнаха.
— Заслугата не е само моя. Знаеш, че Чарли Алден също се справи чудесно. Както между другото Талбът, Банкър, Скот Адлер и доста други хора.
— Както винаги, си прекалено скромен, доктор Райън.
— Това „глупав“ ли означава, Баз?
Вместо отговор Джак получи усмивка. Англичаните обичаха да се измъкват така.
Фром никога не би го повярвал. Имаха на разположение пет заготовки от неръждаема стомана — точни копия на плутониевия цилиндър. Гусн приготви всички необходими експлозиви. Направиха пет опита, и петте излязоха успешни. Явно младежът бе изключително талантлив. Разбира се, той бе имал на разположение точните указания, изготвени от Фром с помощта на компютър. Но въпреки това успехът в инженерството рядко идваше от първи път.
Плутоният вече се намираше в първата фаза на обработка. Изглеждаше доста добре. Всъщност имаше вид на висококачествена част от автомобилен двигател. Добро начало. Механичната ръка на робота премести плутония в друга херметична кутия. Тя, разбира се, също бе пълна с аргон. Механичната ръка затвори кутията и я избута към вратичката. Фром я пое и я отнесе до друга обработваща машина. Процесът се повтори, но в обратен ред. Манфред пъхна кутията в затвореното пространство на машината. Включиха вакуумните помпи и докато те изсмукваха въздуха отгоре, от долната страна се подаваше аргон. Когато вътрешната атмосфера на машината стана напълно инертна, механичната ръка на робота отвори кутията и извади плутония. Следващата фаза от обработката протече по съвсем друг начин. Степента на точност имаше изключително голямо значение. Под наблюдението на Фром обработващият нож се завъртя и скоростта му постепенно нарасна до петнадесет хиляди оборота в минута.
— Изглежда, че… О, не!
Фром гневно изруга. Струваше му се, че е направил всичко необходимо. Той изключи машината и направи малки корекции. После внимателно провери баланса и отново я включи. Този път всичко бе наред. Фром бавно увеличи оборотите до двадесет и пет хиляди в минута.