Холцман кимна и си отбеляза нещо. Това изясняваше нещата. Без директни цитати. Елизабет Елиът можеше да бъде спомената само като „служител от администрацията“ или в множествено число „вътрешни източници“. Той вдигна поглед от листа — при подобни случаи не му позволяваха да използва касетофон — и зачака. Лиз Елиът обичаше драматизма. Тя бе умна жена, малко високомерна — качество, често срещано в Белия дом — и положително най-близкият до президента човек. Разбира се, ако правилно тълкуваше слуховете. Но това не беше работа на публиката. Вероятната любовна връзка между президента и съветничката му по националната сигурност вече бе излязла от кръга на пълната тайна. Но въпреки това служителите в Белия дом бяха дискретни както винаги. Дори и повече от обикновеното. Холцман смяташе поведението им за странно. Фаулър в никакъв случай не бе олицетворение на обичания от всички човек. Може би просто симпатизираха на мъжката му самота. Обстоятелствата около смъртта на жена му бяха добре известни и вероятната причина за няколко процента от гласовете в негова полза на последните избори. Може би служителите мислеха, че една здрава връзка щеше да го промени. А може би просто бяха добри професионалисти. („Именно това ги отличава от временните обитатели, за които няма нищо свято“ — помисли си Холцман.) А може би Фаулър и Елиът бяха прекалено внимателни. Във всеки случай журналистите, пишещи за Белия дом, не пропуснаха да обсъдят въпроса. Това стана в „Поверителен източник“ — бара на националния пресклуб, намиращ се на две пресечки от Белия дом. Там се достигна до съгласие, че щом интимният живот на Фаулър не влияе върху задълженията му, той не представлява интерес за публиката. В края на краищата изявите му във външната политика бяха доста добри. Еуфорията от Ватиканското споразумение и чудесните му резултати все още не бе отминала. Не можеха да критикуват президент, който вършеше работата си чудесно.
— Могат да възникнат проблеми с руснаците — започна Елиът.
— О? — изненада се за момент Холцман.
— Имаме основания да смятаме, че Нармонов трудно се справя с висшите си военни. Това може да окаже влияние върху заключителната част от изпълнението на договора за разоръжаване.
— Как така?
— Имаме основания да смятаме, че руснаците ще откажат унищожаването на някои от ракетите си СС-18. Те вече изостават от графика.
„Имаме основания да смятаме.“ Два пъти. Холцман се замисли за момент. Източникът вероятно бе важен. По-скоро шпионин, отколкото прехваната информация.
— Нали се оправдават с неуредици в завода за демонтиране? Нашите инспектори май им вярват.
— Вероятно фабриката е била построена с — как се казваше? — творческа некадърност.
— А какво мислят в управлението? — попита Холцман, който едва смогваше да записва.
— Оттам ни дадоха информацията, но все още не са успели да ни помогнат с твърдо становище.
— Ами Райън? Той е доста добър по въпросите, свързани със Съветския съюз.
— Райън все повече ни разочарова — отвърна Лиз. — Всъщност вече провеждаме малко разследване, което ще извади на бял свят доста смущаваща информация за него. Но не бива да пишете за това, нито пък да споменавате името му.
— И по-точно?
— Ами например: Висш служител на управлението има връзка с жена от чужд произход. Възможно е да се касае и за дете.
— Райън?
Съветничката по националната сигурност поклати глава.
— Не мога да го потвърдя или отрека. Не забравяйте правилата.
— Няма — отвърна Холцман и успя да скрие раздразнението си. „Да не би да мисли, че си има работа с Джими Олсен?“
— Проблемът е, че той явно се досеща, че не харесваме сведенията му. Затова се опитва да придаде по-голямо значение на информацията. Просто иска да се издигне в очите ни. Точно сега, когато се нуждаем от подкрепата на Ленгли, ние като че ли не я получаваме.
Холцман замислено кимна. Проблемите с Ленгли не бяха от вчера, но му се струваше, че Райън е по-различен от другите. Журналистът обаче прогони мислите си.
— А Нармонов?
— Ако в информацията ни има доза истина, той може би вече е на път да си тръгне. Дали ударът ще дойде отляво или отдясно, все още не знаем. Сигурно просто е изпуснал юздите.
— Нима положението е толкова зле?
— Така изглежда. Особено пък що се отнася до изнудването му от страна на силите за сигурност. Но проблемите ни с Ленгли… — вдигна театрално ръце Лиз.
— И то точно когато нещата потръгнаха, нали? Предполагам, че неприятностите ви са свързани с Кабът?
— Той доста бързо напредва в работата. Ако имаше по-голяма подкрепа, всичко щеше да е наред.